1 ¶ Out of the depths I cry unto thee, O LORD.

(По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините виках към Тебе, Господи.

2 L ord, hear my voice; let thine ears be attentive to the voice of my supplications.

Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

3 I f thou, O LORD, should mark iniquities, O Lord, who shall endure?

Ако би забелязал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

4 T herefore there is forgiveness close to thee, that thou may be feared.

При тебе обаче няма прощение За да ти се боят.

5 ¶ I have waited for the LORD, my soul has waited, and for his word I have waited.

Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

6 M y soul has waited for the Lord more than those that watch for the morning: I say, more than those that watch for the morning.

Душата ми очаква Господа Повече от ония, които очакват зората, Да! повече от очакващите зората.

7 L et Israel wait for the LORD; for with the LORD there is mercy and plenteous redemption close to him.

Нека се надява Израил на Господа; Защото Господ е милостта, И у Него е пълното изкупление;

8 A nd he shall ransom Israel from all his sins.

И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.