1 ¶ Cry aloud, do not hold back; lift up thy voice like a shofar and preach to my people their rebellion and to the house of Jacob their sin.

Извикай силно, не се щади; Издигни гласа си като тръба Та изяви на людете Ми беззаконието им, И на Якововия дом греховете им.

2 T hat they seek me daily and want to know my ways, as people that do righteousness and have not forsaken the rights of their God: they ask me of the rights of righteousness and desire to approach God.

При все това те Ме търсят всеки ден И желаят да учат пътищата Ми; Като народ, който е извършил правда; И не е оставил постановлението на своя Бог, Те искат от Мене праведни постановления, И желаят да се приближат при Бога.

3 ¶ Why have we fasted, they say, and thou dost not see? why have we afflicted our soul, and thou dost take no knowledge? Behold, in the day of your fast ye find your own pleasure and exact your own estates.

Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, И изисквате да ви се вършат всичките ви работи.

4 B ehold, ye fast for strife and debate, and to smite with the fist of wickedness: ye shall not fast as ye do this day to make your voice to be heard on high.

Ето, вие постите за да се препирате и карате, И за да биете нечестиво с песници; Днес не постите така Щото да се чуе горе гласът ви.

5 I s it such a fast that I have chosen? a day for a man to afflict his soul? is it to bow down his head as a bulrush, and to spread sackcloth and ashes under him? wilt thou call this a fast and an acceptable day to the LORD?

Такъв ли е постът, който Аз съм избрал, - Ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика, И да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа?

6 I s not rather the fast that I have chosen, to loose the bands of wickedness, to undo the ties of oppression, to release into freedom those who are broken, and that ye break every yoke?

Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот?

7 I s it not to share thy bread with the hungry and that thou bring the poor that are cast out into thy house? when thou seest the naked, that thou cover him; and that thou not hide thyself from thy brother?

Не е ли да разделяш хляба си с гладния, И да въведеш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?

8 ¶ Then shall thy light break forth as the morning, and thine health shall spring forth speedily: and thy righteousness shall go before thee; the glory of the LORD shall gather thee.

Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъфне; Правдата ти ще върви пред тебе, И славата Господна ще ти бъде задна стража.

9 T hen shalt thou call, and thou shalt hear the LORD; thou shalt cry, and he shall say, Here I am. If thou take away from the midst of thee the yoke, the putting forth of the finger, and speaking vanity;

Тогава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече Ето Ме! Ако махнеш насред себе си хомота. Соченето с пръст и нечестивите думи,

10 a nd if thou pour out thy soul to the hungry, and satisfy the afflicted soul; then shall thy light rise in obscurity, and thy darkness be as the noonday:

Ако даруваш на гладния желаното от душата ти, И насищаш наскърбената душа, Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне;

11 A nd the LORD shall guide thee continually, and satisfy thy soul in drought, and make fat thy bones: and thou shalt be like a watered garden, and like a spring of water, whose waters do not fail.

Господ ще те води всякога, Ще насища душата ти в бездъждие, И ще дава сила на костите ти; И ти ще бъдеш като напоявана градина, И като воден извор, чиито води не пресъхват.

12 A nd they shall build up out of thee the old waste places: thou shalt raise up the fallen foundations of many generations; and thou shalt be called, The repairer of the breach, The restorer of paths to dwell in.

И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места: Ще възстановиш основите на на много поколения; И ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население.

13 ¶ If thou turn away thy foot from the sabbath, from doing thy will on my holy day; and call the sabbath the delightful, holy, glorious day of the LORD; and shalt honour him by not doing thine own ways, nor seeking thine own will, nor speaking thine own words:

Ако отдръпнеш ногата си в събота, За да не вършиш своята воля в светия Ми ден, И наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, И Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, И не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,

14 T hen shalt thou delight thyself in the LORD; and I will cause thee to ride upon the high places of the earth and cause thee to eat of the heritage of Jacob thy father: for the mouth of the LORD has spoken it.

Тогава ще се наслаждаваш в Господа: И Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, И ще те храня в наследството на баща ти Якова; Защото устата Господни изговориха това.