1 ¶ The same day Jesus went out of the house and sat by the sea side.

В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

2 A nd a great multitude was gathered together unto him, so that he went into a ship and sat, and the whole multitude stood on the shore.

И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

3 A nd he spoke many things unto them in parables, saying, Behold, the sower went forth to sow;

И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

4 a nd when he sowed, some of the seed fell beside the way, and the fowls came and devoured them up.

и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 S ome fell upon stony places, where they had not much earth; and forthwith they sprang up because they had no deepness of earth;

А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 a nd when the sun was up, they were scorched; and because they had no root, they withered away.

и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

7 A nd some fell among thorns; and the thorns sprang up and choked them.

Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

8 B ut some fell into good ground and brought forth fruit: one a hundredfold and another sixtyfold and another thirtyfold.

А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

9 H e who has ears to hear, let him hear.

Който има уши, нека слуша.

10 T hen the disciples came and said unto him, Why dost thou speak unto them in parables?

Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

11 H e answered and said unto them, Because it is given unto you to know the mysteries of the kingdom of the heavens, but to them it is not given.

А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

12 F or whosoever has, to him shall be given, and he shall have in abundance; but whosoever has not, from him shall be taken away even that which he has.

Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

13 T herefore, I speak to them in parables because seeing they see not, and hearing they hear not, neither do they understand.

Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

14 A nd in them is fulfilled the prophecy of Isaiah, which says, By hearing ye shall hear and shall not understand, and seeing ye shall see and shall not perceive;

На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

15 f or this people’s heart is waxed gross, and their ears are dull of hearing, and their eyes they have closed lest at any time they should see with their eyes and hear with their ears and should understand with their heart and should be converted, and I should heal them.

Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.

16 B ut blessed are your eyes, for they see, and your ears, for they hear.

А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

17 F or verily I say unto you, That many prophets and righteous men have desired to see those things which ye see and have not seen them and to hear those things which ye hear and have not heard them.

Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

18 H ear ye therefore the parable of the sower.

Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.

19 W hen anyone hears the word of the kingdom and does not understand it, then the wicked one comes and catches away that which was sown in his heart. This is he who was planted beside the way.

При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.

20 B ut he that was planted in stony places, the same is he that hears the word and receives it immediately with joy;

А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

21 y et he has no root in himself but is temporal, for when affliction or persecution arises because of the word, by and by he is offended.

корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

22 A nd he that was planted among the thorns is he that hears the word, and the cares of this world and the deceitfulness of riches choke the word, and he becomes unfruitful.

А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

23 B ut he that was planted in good ground is he that hears the word and understands it and who also bears the fruit and brings forth: one a hundredfold and another sixty and another thirty.

А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

24 ¶ He put forth another parable unto them, saying, The kingdom of the heavens is likened unto a man who sows good seed in his field

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

25 B ut while men slept, his enemy came and sowed tares among the wheat and went away.

но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

26 B ut when the blade was sprung up and brought forth fruit, then the tares appeared also.

А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

27 S o the slaves of the husband of the house came and said unto him, Lord, didst thou not sow good seed in thy field? From where then does it have tares?

А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?

28 H e said unto them, The enemy, a man, has done this. The slaves said unto him, Wilt thou then that we go and gather them up?

Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

29 B ut he said, No, lest while ye gather up the tares, ye root up also the wheat with them.

А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

30 L et both grow together until the harvest, and in the time of harvest I will say to the reapers, Gather ye together first the tares and bind them in bundles to burn them, but gather the wheat into my barn.

Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

31 H e put forth another parable unto them, saying, The kingdom of the heavens is like unto a grain of mustard seed, which a man took and sowed in his field;

Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

32 w hich indeed is the smallest of all the seeds, but when it is grown, it is the greatest among herbs and becomes a tree, so that the birds of the heaven come and make their nests in its branches.

което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

33 H e spoke another parable unto them: The kingdom of the heavens is like unto leaven, which a woman took and hid in three measures of meal until the whole was leavened.

Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

34 J esus spoke all these things unto the multitude in parables and said nothing unto them without parables

Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

35 t hat it might be fulfilled which was spoken by the prophet, saying, I will open my mouth in parables; I will utter things which have been kept secret from the foundation of the world.

за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.

36 T hen Jesus sent the multitude away and went into the house, and his disciples came unto him, saying, Declare unto us the parable of the tares of the field.

Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

37 H e answered and said unto them, He that sows the good seed is the Son of man;

А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

38 t he field is the world; the good seed are the sons of the kingdom, but the tares are the sons of the wicked;

нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

39 a nd the enemy that sowed them is the devil; the harvest is the end of the age, and the reapers are the angels.

неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

40 A s therefore the tares are gathered and burned in the fire, so shall it be in the end of this age.

И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

41 T he Son of man shall send forth his angels, and they shall gather out of his kingdom all things that offend and those who do iniquity

Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

42 a nd shall cast them into the furnace of fire; there shall be wailing and gnashing of teeth.

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

43 T hen shall the righteous shine forth as the sun in the kingdom of their Father. He who has ears to hear, let him hear.

Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши, нека слуша.

44 ¶ Again, the kingdom of the heavens is like unto treasure hid in the field, which when found, a man hides it and, for the joy thereof, goes and sells all that he has and buys that field.

Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

45 A gain, the kingdom of the heavens is like unto a merchant man, seeking goodly pearls,

Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

46 w ho, when he had found one pearl of great price, went and sold all that he had and bought it.

и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

47 A gain, the kingdom of the heavens is like unto a net that was cast into the sea and gathered of every kind of fish,

Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,

48 w hich, when it was full, they drew to shore and sat down and gathered the good into vessels, but cast the bad away.

и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

49 S o shall it be at the end of the age; the angels shall come forth and separate the wicked from among the just

Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните,

50 a nd shall cast them into the furnace of fire; there shall be wailing and gnashing of teeth.

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

51 J esus said unto them, Have ye understood all these things? They answered unto him, Yes, Lord.

Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

52 A nd he said unto them, Therefore every scribe who is instructed in the kingdom of the heavens is like unto a man, a husband of a house, who brings forth out of his treasure things new and old.

А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

53 ¶ And it came to pass, that when Jesus had finished these parables, he departed from there.

Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

54 A nd when he was come into his own country, he taught them in their synagogue, insomuch that they were astonished and said, From where does this man have this wisdom and these mighty works?

И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?

55 I s not this the carpenter’s son? is not his mother called Mary? and his brothers, James and Joseph and Simon and Judas?

Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?

56 A nd his sisters, are they not all with us? From where then does this man have all these things?

И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

57 A nd they were offended in him. But Jesus said unto them, A prophet is not without honour except in his own country and in his own house.

И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

58 A nd he did not do many mighty works there because of their unbelief.

И не извърши там много велики дела, поради неверието им.