1 ¶ And it came to pass when David and his men came to Ziklag on the third day that the Amalekites had invaded the Negev and Ziklag and had smitten Ziklag and burned it with fire.

И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг, и бяха опустошили Сиклаг и бяха го изгорили с огън.

2 A nd they had taken the women captives that were therein, from the youngest to the oldest; they did not kill any but carried them away and went on their way.

Бяха запленили и жените, които се намираха в него; не бяха убили никого, ни малък, ни голям, но бяха ги откарали и бяха отишли в пътя си.

3 S o David and his men came to the city, and, behold, it was burned with fire, and their wives and their sons and their daughters were taken captives.

А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън, и жените им, синовете им и дъщерите им пленени.

4 T hen David and the people that were with him lifted up their voice and wept until they had no more power to weep.

Тогава Давид и людете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат.

5 A nd David’s two wives were taken captives, Ahinoam the Jezreelitess and Abigail, who had been the wife of Nabal of Carmel.

Също и двете Давидови жени бяха пленени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал.

6 A nd David was greatly distressed, for the people spoke of stoning him because the soul of all the people was bitter, each one for his sons and for his daughters; but David encouraged himself in the LORD his God.

И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всички за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог.

7 ¶ And David said to Abiathar, the priest, Ahimelech’s son, I pray thee, bring the ephod here to me. And Abiathar brought the ephod to David.

Тогава Давид каза на свещеника Авиатара, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида.

8 A nd David enquired at the LORD, saying, Shall I pursue after this troop? Shall I overtake them? And he answered him, Pursue; for thou shalt surely overtake them and without fail recover all.

И Давид се допита до Господа, казвайки: Да преследвам ли тоя полк? ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш, и непременно ще отървеш всичко.

9 S o David went, he and the six hundred men that were with him, and they came to the brook Besor, where some stayed behind.

Тогава Давид отиде с шестте стотин мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, дето се спряха изостаналите надире;

10 B ut David pursued, he and four hundred men, for two hundred stayed behind, who were so faint that they could not go over the brook Besor.

понеже останаха надире двеста души, които бяха до там уморени, щото не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже преследваха;

11 A nd they found an Egyptian in the field and brought him to David and gave him bread to eat and water to drink,

и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давида; и дадоха му хляб та яде, и напиха го с вода,

12 a nd they gave him a piece of a cake of figs and two bunches of raisins. And when he had eaten, his spirit came again to him, for he had eaten no bread, nor drunk any water, three days and three nights.

дадоха му и част от низаница смокини и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му са върна в него, защото три дена и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.

13 A nd David said unto him, To whom dost thou belong and where art thou from? And the young Egyptian said, I am the slave to an Amalekite, and my master left me three days ago because I was sick.

И Давид му каза: Чий си? и от где си? И той рече: Аз съм младеж египтянин, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави понеже се разболях преди три дена.

14 W e made an invasion upon towards the Negev from the Chereth and upon Judah and towards the Negev from Caleb, and we burned Ziklag with fire.

Ние нападнахме южната земя на херетците, и Юдовите земи, и южната земя на Халева, и изгорихме Сиклаг с огън.

15 A nd David said to him, Wilt thou bring me down to this company? And he said, Swear unto me by God, that thou wilt neither kill me nor deliver me into the hands of my master, and I will bring thee down to this company.

Тогава Давид му каза: Завеждаш ли ме при тоя полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тоя полк.

16 A nd so he brought him down, and behold, they were spread abroad upon all the earth, eating and drinking, and holding a feast because of all the great spoil that they had taken out of the land of the Philistines and out of the land of Judah.

И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност та ядяха, пиеха и се веселяха поради всичките големи користи, които бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.

17 A nd David smote them from the morning twilight even unto the evening of the next day, and none of them escaped except four hundred young men who rode upon camels and fled.

И Давид ги поразяваше от зората дори до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побягнаха.

18 A nd David recovered all that the Amalekites had carried away, and David delivered his two wives.

Така Давид отърва всичко що бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.

19 A nd there was nothing lacking to them, neither small nor great neither sons nor daughters, of the robbery and of all the things that had been taken from them; David recovered it all.

Не им се изгуби нищо, ни малко ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни користи, ни каквото да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.

20 A nd David took all the sheep and the cows, and bringing them with all the other livestock, they said, This is David’s spoil.

Също Давид взе всичките овци и говеда; и като караха тая чарда пред него, казваха: Тия са Давидовите користи.

21 ¶ And David came to the two hundred men who were so faint that they could not follow David, whom they had made also to remain at the brook Besor, and they went forth to meet David and to meet the people that were with him, and when David came near to the people, he saluted them with peace.

И когато дойде Давид при двестате мъже, които бяха до там уморени, щото не можеха да следват Давида, и които бяха оставили при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете, които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги.

22 T hen all the wicked men and men of Belial, of those that went with David, answered and said, Because they did not go with us, we will not give them of the spoil that we have recovered, except to each man his wife and his children, that they may lead them away, and depart.

А всичките лоши и развратени мъже от ония, които бяха ходили с Давида, проговориха казвайки: Понеже тия не дойдоха с нас, не ще им дадем от користите, които отървахме, освен на всекиго жена му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат.

23 T hen David said, Ye shall not do so, my brethren, with that which the LORD has given us, who has kept us, and delivered the company that came against us into our hand.

Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с ония неща, които ни даде Господ, Който не опази и предаде в ръката ни полка що бе дошъл против нас.

24 F or who will hearken unto you in this matter? For as his part is that goes down to the battle, so shall his part be that remains by the stuff; they shall part alike.

И кой би послушал тия ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия пре вещите; по равно ще се делят користите помежду им.

25 A nd it was so from that day forward that he made it a statute and an ordinance for Israel unto this day.

И така ставаше от оня ден и нататък; той направи това закон и повеление в Израиля, както е и до днес.

26 A nd when David came to Ziklag, he sent of the spoil unto the elders of Judah, his friends, saying, Behold a blessing for you of the spoil of the enemies of the LORD:

А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тия користи на Юдовите старейшини, на приятелите си, и рече: Ето ви подарък от користите взети от Господните врагове.

27 t o those who were in Bethel and to those who were in Ramoth towards the Negev and to those who were in Jattir

Изпрати на ония, които живееха във Ветил, на ония в южния Рамот, на ония в Ятир,

28 a nd to those who were in Aroer and to those who were in Siphmoth and to those who were in Eshtemoa

на ония в Ароир, на ония в Сифмот, на ония в Естемо,

29 a nd to those who were in Rachal and to those who were in the cities of the Jerahmeelites and to those who were in the cities of the Kenites

на ония в Рахал, на ония в градовете на ерамеилците, на ония в градовете на кенейците,

30 a nd to those who were in Hormah and to those who were in Chorashan and to those who were in Athach

на ония в Хорма, на ония в Хорасан, на ония в Атах,

31 a nd to those who were in Hebron and in all the places where David had been with his men.

на ония в Хеврон, и на ония във всичките места, гдето Давид и мъжете му се навъртаха.