1 ¶ Two days after was the passover and the days of unleavened bread; and the princes of the priests and the scribes sought how they might take him by craft, that they might kill him.

А след два дни щеше да бъде пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.

2 B ut they said, Not on the feast day, lest there be an uproar of the people.

Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.

3 A nd he being in Bethany in the house of Simon the leper, sitting at the table, there came a woman having an alabaster box of ointment of spikenard very precious; and breaking the alabaster, she poured it over his head.

И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алавастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

4 A nd there were some that had indignation within themselves and said, Why was this waste of the ointment made?

А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

5 F or it might have been sold for more than three hundred denarius and given to the poor. And they murmured against her.

защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

6 B ut Jesus said, Let her alone; why trouble ye her? She has wrought a good work on me.

Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело на Мене.

7 F or ye have the poor with you always, and whenever ye will, ye may do them good; but me ye have not always.

Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

8 S he has done what she could, for she has anticipated anointing my body for the burial.

Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

9 V erily I say unto you, Wherever this gospel shall be preached throughout the whole world, this also that she has done shall be spoken of for a memorial of her.

Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

10 T hen Judas Iscariot, one of the twelve, came unto the princes of the priests to deliver him unto them.

Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.

11 A nd when they heard it, they were glad and promised to give him money. And he sought how he might conveniently betray him.

Те, като чуха, зарадваха се, и се обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

12 ¶ And the first day of the feast of unleavened bread, when they sacrificed the passover, his disciples said unto him, Where wilt thou that we go and prepare that thou may eat the passover?

А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?

13 A nd he sends forth two of his disciples and said unto them, Go into the city, and a man shall meet you bearing a pitcher of water; follow him.

И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

14 A nd wherever he shall go in, say to the husband of the house, The Master says, Where is the guestchamber where I shall eat the passover with my disciples?

И дето влезе, речете на стопанина тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасхата с учениците Си?

15 A nd he will show you a large upper room furnished and prepared: there make ready for us.

И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

16 A nd his disciples went forth and came into the city and found as he had said unto them, and they made ready the passover.

И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

17 A nd in the evening he went with the twelve.

И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

18 A nd when they sat at the table and ate, Jesus said, Verily I say unto you, One of you who eats with me shall betray me.

И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, които яде с Мене, ще Ме предаде.

19 A nd they began to be sorrowful and to say unto him one by one, shall it be I? and another said, shall it be I?

Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

20 A nd he, answering, said unto them, It is one of the twelve, that dips with me in the dish.

А той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

21 T he Son of man indeed goes, as it is written of him, but woe to that man by whom the Son of man is betrayed! good were it for that man if he had never been born.

Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

22 A nd as they were eating, Jesus took bread and, blessing it, broke it and gave to them and said, Take, eat: this is my body.

И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете,; това е Моето тяло.

23 A nd taking the cup, having given thanks, he gave it to them; and they all drank of it.

Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.

24 A nd he said unto them, This is my blood of the new testament, which is shed for many.

И рече им: Това е Моята кръв на завет, която се пролива за мнозина.

25 V erily I say unto you, I will drink no more of the fruit of the vine until that day that I drink it new in the kingdom of God.

Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

26 A nd when they had sung the hymn, they went out into the mount of Olives.

И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

27 T hen Jesus said unto them, All ye shall be scandalized in me this night; for it is written, I will smite the shepherd, and the sheep shall be scattered.

И Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овците ще се разпръснат".

28 B ut after I have risen, I will go before you into Galilee.

А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

29 T hen Peter said unto him, Although all be scandalized, yet I will not.

А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче не.

30 A nd Jesus said unto him, Verily I say unto thee, That this day, even in this night, before the cock crows twice, thou shalt deny me three times.

Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

31 B ut he spoke the more vehemently, If I should die with thee, I will not deny thee in any wise. Likewise also said the others.

А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

32 ¶ And they come to the place which is named Gethsemane, and he said to his disciples, Sit ye here while I pray.

Дохождат на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.

33 A nd he takes with him Peter and James and John and began to be alarmed and to be anguished

И взе със Себе Си Петра, Якова и Йоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

34 a nd said unto them, My soul is exceeding sorrowful unto death; tarry ye here, and watch.

И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

35 A nd he went forward a little and fell on the ground and prayed that, if it were possible, the hour might pass from him.

И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

36 A nd he said, Abba, Father, all things are possible unto thee; take away this cup from me; nevertheless not what I will, but what thou wilt.

Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

37 A nd he came and found them sleeping and said unto Peter: Simon, sleepest thou? Could thou not watch one hour?

И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?

38 W atch ye and pray; enter not into temptation. The spirit truly is ready, but the flesh is sick.

Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

39 A nd again he went away and prayed and spoke the same words.

И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

40 A nd when he returned, he found them asleep again (for their eyes were heavy), nor did they know what to answer him.

И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

41 A nd he came the third time and said unto them, Sleep on now and rest; it is enough, the hour is come; behold, the Son of man is betrayed into the hands of the sinners.

И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

42 R ise up, let us go; behold, he that betrays me is at hand.

Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

43 ¶ And immediately, while he yet spoke, Judas came, who was one of the twelve, and with him a multitude with swords and staves from the princes of the priests and of the scribes and of the elders.

И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.

44 A nd he that betrayed him had given them a token, saying, Whoever I shall kiss, that same is he; take him and lead him away securely.

А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.

45 A nd as soon as he was come, he went straightway to him and said, Master, Master, and kissed him.

И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуваше Го.

46 A nd they laid their hands on him and took him.

И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

47 A nd one of them that stood by drew a sword and smote the slave of the high priest and cut off his ear.

А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

48 A nd Jesus, answering, said unto them, Are ye come out, as against a thief, with swords and with staves to take me?

Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

49 I was daily with you in the temple teaching, and ye took me not, but it is this way that the scriptures might be fulfilled.

Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията.

50 A nd they all forsook him and fled.

Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

51 A nd there followed him a certain young man having a linen cloth cast about his naked body, and the young men laid hold on him,

И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.

52 a nd he left the linen cloth and fled from them naked.

А той, като остави плащаницата, избяга гол.

53 ¶ And they brought Jesus to the high priest, and with him were assembled all the princes of the priests and the elders and the scribes.

И заведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

54 B ut Peter followed him afar off, even into the palace of the high priest, and he was seated with the servants and warming himself at the fire.

А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

55 A nd the princes of the priests and all the council sought for witness against Jesus to put him to death and found none.

И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

56 F or many bore false witness against him, but their witness did not agree together.

Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

57 A nd there arose some that bore false witness against him, saying,

Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

58 W e heard him say, I will destroy this temple that is made with hands, and within three days I will build another made without hands.

Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

59 B ut neither so did their witness agree together.

Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

60 S o the high priest, standing up in the midst, asked Jesus, saying, Answerest thou nothing to what these witness against thee?

Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

61 B ut he was silent and answered nothing. Again the high priest asked him and said unto him, Art thou the Christ, the Son of the Blessed?

А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

62 A nd Jesus said unto him, I AM, and ye shall see the Son of man sitting at the right hand of the power of God and coming in the clouds of the heaven.

А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

63 T hen the high priest rent his clothes and said, What need have we any more for witnesses?

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

64 Y e have heard the blasphemy: what think ye? And they all condemned him to be guilty of death.

Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.

65 A nd some began to spit on him and to cover his face and to buffet him and to say unto him, Prophesy. And the servants struck him with the palms of their hands.

И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

66 ¶ And as Peter was beneath in the palace, there came one of the maids of the high priest;

И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

67 a nd when she saw Peter warming himself, looking upon him, said, And thou also wast with Jesus of Nazareth.

и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

68 B ut he denied, saying, I know him not, neither understand I what thou sayest. And he went out into the porch; and the cock crew.

А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на предверието; и петела изпя.

69 A nd the maid seeing him again began to say to those that stood by, This is one of them.

Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

70 B ut he denied it again. And a little after, those that stood by said again to Peter, Surely thou art one of them, for thou art a Galilaean, and thy speech agrees unto it.

А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин,.

71 A nd he began to curse and to swear, saying, I do not know this man of whom ye speak.

А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.

72 A nd the second time the cock crew. And Peter called to mind the words that Jesus had said unto him, Before the cock crows twice, thou shalt deny me three times. And thinking on this, he wept.

И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.