1 ¶ And Solomon became a relative of Pharaoh, king of Egypt, for he took Pharaoh’s daughter to wife and brought her into the city of David until he had finished building his own house, and the house of the LORD and the wall of Jerusalem round about.

А Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я да живее в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и не стената около Ерусалим.

2 U ntil then the people sacrificed in high places because there was still no house built unto the name of the LORD until those days.

Но людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом съграден за Господното име.

3 A nd Solomon loved the LORD, walking in the statutes of David, his father; only he sacrificed and burnt incense in high places.

И Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места.

4 A nd the king went to Gibeon to sacrifice there, for that was the great high place; a thousand burnt offerings did Solomon offer upon that altar.

И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар.

5 ¶ In Gibeon the LORD appeared to Solomon in a dream by night, and God said, Ask what you wish that I shall give thee.

А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.

6 A nd Solomon said, Thou hast shown unto thy slave David, my father, great mercy, according to the way he walked before thee in truth and in righteousness and in uprightness of heart with thee; and thou hast kept for him this great mercy that thou hast given him a son to sit on his throne, as it is this day.

А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

7 A nd now, O LORD my God, thou hast made thy slave king instead of David my father; and I am but a tender young man; I do not know how to go out or come in.

И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; на зная как да се обхождам.

8 A nd thy slave is in the midst of thy people whom thou hast chosen, a great people, that cannot be numbered nor counted for multitude.

И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.

9 G ive, therefore, thy slave a hearing heart to judge thy people that I may discern between good and evil, for who is able to govern this thy so great a people?

Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;

10 A nd the speech pleased the Lord that Solomon had asked this thing.

И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.

11 A nd God said unto him, Because thou hast asked this thing and hast not asked for thyself long life neither hast asked riches for thyself nor hast asked the life of thine enemies, but hast asked for thyself understanding to hear judgment,

И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие,

12 b ehold, I have done according to thy words: behold, I have given thee a wise and understanding heart so that there was none like thee before thee, neither after thee shall any arise like unto thee.

ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.

13 A nd I have also given thee that which thou hast not asked, both riches and glory so that there shall not be any among the kings like unto thee in all thy days.

А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

14 A nd if thou wilt walk in my ways, keeping my statutes and my commandments as thy father David walked, then I will lengthen thy days.

И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

15 A nd when Solomon awoke, he beheld it was a dream. And he came to Jerusalem and stood before the ark of the covenant of the LORD and offered up burnt offerings, and offered peace offerings and made a banquet for all his slaves.

И събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертвува всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.

16 ¶ In that season two women, that were harlots, came unto the king and stood before him.

Тогава дойдоха при царя две блудници та застанаха пред него.

17 A nd the one woman said, O my lord, I and this woman dwell in one house, and I was delivered of a child with her in the house.

И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих като живеех с нея в къщата.

18 A nd it came to pass the third day after I was delivered that this woman was delivered also and we were together; there was no stranger with us in the house, except the two of us in the house.

И на третия ден, откак родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.

19 A nd this woman’s child died in the night because she lay on top of him.

И през нощта умря синът на тая жена, понеже го налегнала.

20 A nd she arose at midnight and took my son from beside me while thy handmaid slept, and laid it in her bosom and laid her dead child in my bosom.

А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.

21 A nd when I rose in the morning to give my child suck, behold, it was dead; but when I had considered it in the morning, behold, it was not my son, which I had given birth to.

И в зори, като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.

22 A nd the other woman said, No, but my son is alive, and thy son is dead. And this one said, No, but thy son is dead, and my son is alive. Thus they spoke before the king.

А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.

23 T hen said the king, The one saith, This is my son that is alive, and thy son is dead. And the other saith, No; but thy son is dead, and my son is alive.

Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

24 A nd the king said, Bring me a sword. And they brought a sword before the king.

И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя.

25 A nd the king said, Divide the living child in two and give half to the one and half to the other.

И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.

26 T hen the woman, of whom the living child was, spoke unto the king, for her bowels yearned upon her son, and she said, O my lord, give her the living child and in no wise slay it. But the other said, Let it be neither mine nor thine, but divide it.

Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

27 T hen the king answered and said, Give her the living child, and in no wise slay it, for she is its mother.

Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тая е майка му.

28 A nd all Israel heard of that judgment which the king had judged, and they feared the king, for they saw that the wisdom of God was in him, to judge.

И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.