1 ¶ And the sons of Israel did evil in the sight of the LORD, and the LORD delivered them into the hands of Midian for seven years.

И Израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиама за седем години.

2 A nd the hand of Midian prevailed against Israel, and because of the Midianites the sons of Israel made dens in the mountains and caves and strongholds.

И ръката на Мадиама преодоля над Израиля; и поради мадиамците, израилтяните си направиха ония ровове, които са по горите, и пещерите и укрепленията.

3 F or when those of Israel had sown, the Midianites would come up and the Amalekites and the sons of the east. They would come up against them

И след като Израил посееше, мадиамците, амаличаните и източните жители дохождаха и нападаха против него;

4 a nd encamp against them and destroy the fruits of the earth as far as Gaza, and they would leave nothing to eat in Israel neither sheep nor ox nor ass.

и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха рожбите на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел.

5 F or they would come up with their livestock and their tents in a great multitude like locusts, for there was no number in them nor in their camels, and they would enter into the land destroying it.

Защото дохождаха с добитъка си и с шатрите си, и влизаха в страната многобройни като скакалци; безбройни бяха и те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.

6 A nd Israel was greatly impoverished because of the Midianites, and the sons of Israel cried unto the LORD.

Така Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова, израилтяните извикаха към Господа.

7 ¶ And when the sons of Israel cried unto the LORD because of the Midianites,

И когато израилтяните извикаха към Господа поради мадиамците,

8 t he LORD sent a prophet unto the sons of Israel who said unto them, Thus saith the LORD God of Israel, I brought you up from Egypt and brought you forth out of the house of slavery;

тогава Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет, и ви изведох от дома на робството;

9 I delivered you out of the hand of the Egyptians and out of the hand of all that oppressed you and drove them out from before you and gave you their land;

И избавих ви от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха, и като ги изпъдих от пред вас, дадох ви земята им.

10 a nd I said unto you, I am the LORD your God; do not fear the gods of the Amorites in whose land ye dwell, but ye have not heard my voice.

И рекох ви: Аз съм Господ вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.

11 ¶ And the angel of the LORD came and sat under the oak which was in Ophrah that pertained unto Joash, the Abiezrite, and his son Gideon threshed wheat in the winepress, to hide it from the Midianites.

И ангелът Господен дойде та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а син му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.

12 A nd the angel of the LORD appeared unto him and said unto him, The LORD is with thee, thou mighty man of valour.

И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.

13 A nd Gideon said unto him, Oh my Lord, if the LORD is with us, why then has all this befallen us? And where are all his miracles which our fathers told us of, saying, Did not the LORD bring us up from Egypt? But now the LORD has forsaken us and delivered us into the hands of the Midianites.

А Гедеон ме рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предел в ръката на мадиамците.

14 A nd the LORD looked upon him and said, Go in this thy might, and thou shalt save Israel from the hand of the Midianites. Do I not send thee?

И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?

15 T hen he replied unto him, Oh my Lord, with what shall I save Israel? Behold, my family is poor in Manasseh, and I am the least in my father’s house.

А той Му рече: О Господи! с какво ще освобадя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом.

16 A nd the LORD said unto him, Surely I will be with thee, and thou shalt smite the Midianites as one man.

Но Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.

17 A nd he said unto him, If now I have found grace in thy sight, then show me a sign that thou hast spoken with me.

Сетне той му каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой си Ти, Който говориш с мене;

18 D o not depart from here, I pray thee, until I come unto thee and bring forth my present and set it before thee. And he said, I will tarry until thou come again.

моля Ти се, не си отивай от тук, докато не дойда при Тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И Той ме рече: Ще чакам догдето се върнеш.

19 A nd Gideon went in and made ready a kid and unleavened cakes of an ephah of flour; the flesh he put in a basket, and he put the broth in a pot and brought it out unto him under the oak and presented it.

Тогава Гедеон слезе та приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото тури в кошница, а чорбата тури в гърне, и изнесе ги вън при него под дъба, та го представи.

20 A nd the angel of God said unto him, Take the flesh and the unleavened cakes and lay them upon this rock and pour out the broth. And he did so.

И ангелът Божия му каза: Вземи месото и пресните пити та ги сложи на тоя камък, а чорбата излей. И стори така.

21 T hen the angel of the LORD put forth the end of the staff that was in his hand and touched the flesh and the unleavened cakes; and there rose up fire out of the rock and consumed the flesh and the unleavened cakes. Then the angel of the LORD departed out of his sight.

Тогава ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, та досегна месото и пресните пити; и излезе огън из камъка та пояде месото и пресните пити; а след това ангелът Господен си отиде отпред очите му.

22 A nd when Gideon perceived that he was the angel of the LORD, Gideon said, Alas, O Lord GOD! for I have seen the angel of the LORD face to face.

И като видя Гедеон, че това бе ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице.

23 A nd the LORD said unto him, Peace be unto thee; do not fear, thou shalt not die.

А Господ му каза: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.

24 T hen Gideon built an altar there unto the LORD and called it The LORD is the Peace, unto this day it is yet in Ophrah of the Abiezrites.

И Гедеон издигна там олтар на Господа и нараче го Иеовашалом; той е до днес в Офра на авиезерците.

25 ¶ And it came to pass the same night that the LORD said unto him, Take a bullock of thy father’s house and a second bullock seven years old and throw down the altar of Baal that thy father has and cut down the grove that is by it

И в същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.

26 a nd build an altar unto the LORD thy God upon the top of this rock, according to due order, and take the second bullock and offer a burnt sacrifice upon the wood of the grove which thou shall have cut down.

После на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата, и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.

27 T hen Gideon took ten men of his slaves and did as the LORD had said unto him. But he feared to do it by day because of his father’s family and the men of the city, so he did it by night.

И тъй, Гедеон взе десетина души от слугите си та стори както Господ му каза; а, понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори денем, но го стори нощем.

28 A nd when the men of the city arose early in the morning, behold, the altar of Baal was cast down, and the grove was cut down that was by it, and the second bullock was offered upon the altar that was built.

А когато градските жители станаха на утринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен, и ашерата, която беше при него, съсечена, и вторият вол цял изгорен на издигнатия олтар.

29 A nd they said one to another, Who has done this thing? And when they enquired and asked, they said, Gideon, the son of Joash, has done this thing.

И казаха си един на друг: Кой е извършил тая работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гедеон Иоасовият син е извършил тая работа.

30 T hen the men of the city said unto Joash, Bring out thy son that he may die because he has cast down the altar of Baal and because he has cut down the grove that was by it.

Тогава градските жители казаха на Иоаса: Изведете сина си да се умъртви, понеже той е съборил Вааловия жертвеник, и понеже е съсякъл ашерата, която беше при него.

31 A nd Joash replied unto all that stood against him, Will ye contend for Baal? Will ye save him? Whoever will contend for him, let him be put to death while it is yet morning; if he is God, let him contend for himself with the one who has cast down his altar.

А Иоас рече на всички, които бяха се дигнали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен докато е още заран. Ако той е бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му

32 T herefore, on that day he called him Jerubbaal, saying, Let Baal contend against him because he has thrown down his altar.

За това в същия ден той нарече сина си Ероваал, като казваше: Нека се съди Ваал с него, като е съборил жертвеника му.

33 ¶ Then all the Midianites and the Amalekites and the sons of the east gathered themselves together as one and went over and pitched camp in the valley of Jezreel.

Тогава всичките мадиамци и амаличани и източните жители се събраха заедно та преминаха и разположиха стан в долината Езраел.

34 A nd the Spirit of the LORD clothed himself in Gideon, who when he had blown the shofar, Abiezer joined with him.

А Господният Дух дойде на Гедеона, и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.

35 A nd he sent messengers throughout all Manasseh who also joined with him; likewise he sent messengers unto Asher and unto Zebulun and unto Naphtali; and they came up to meet them.

После изпрати вестители до целия Манасия, та и той се събра да го последва; прати вестители и до Асира, до Завулона и до Нефталима, а те дойдоха та ги посрещнаха.

36 A nd Gideon said unto God, Wilt thou save Israel by my hand as thou hast said?

И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.

37 B ehold, I will put a fleece of wool in the threshing floor; and if the dew is on the fleece only and it is dry upon all the earth beside it, then I shall know that thou wilt save Israel by my hand as thou hast said.

ето, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогаз ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал.

38 A nd it was so, for he rose up early in the morning, and wringing the fleece, he took the dew out of it, a bowl full of water.

Така биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода.

39 B ut Gideon said unto God, Let not thine anger be hot against me if I speak again on this occasion; only let me prove again now with the fleece. I pray thee, let it be dry only upon the fleece, and upon all the ground let there be dew.

И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.

40 A nd God did so that night for it was dry upon the fleece only, and there was dew on all the ground.

И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.