1 ¶ Then Zophar, the Naamathite, answered and said,

Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

2 S hould not the multitude of words be answered? And should a man full of talk be justified?

Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

3 S hould thy lies make men be silent? Shalt thou mock, and shall no man make thee ashamed?

Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

4 F or thou hast said, My doctrine is pure, and I am clean before thine eyes.

Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

5 B ut oh, that God would speak and open his lips against thee

Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.

6 a nd that he would show thee the secrets of wisdom! For thou dost deserve double according to sound wisdom; and thou dost know that God has forgotten thee because of thine iniquity.

И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

7 ¶ Canst thou by searching find out God? Canst thou come unto the perfection of the Almighty?

Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

8 I t is higher than the heavens; what canst thou do? It is deeper than Sheol; how canst thou know it?

Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

9 T he measure of it is longer than the earth and broader than the sea.

Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

10 I f he cuts off, or shuts up, or gathers together, then who can hinder him?

Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

11 F or he knows the vain men; and he sees the iniquity; will he not then understand it?

Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.

12 T he vain man shall make himself understood, though man is born like a wild ass’s colt.

Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

13 ¶ If thou would prepare thine heart and stretch out thine hands toward him;

Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

14 i f there is any iniquity in thy hand and thou dost put it far away and dost not consent that wickedness dwell in thy habitations,

Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

15 t hen shalt thou lift up thy face without spot; thou shalt be strongly established and shalt not fear;

Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

16 a nd thou shalt forget thy misery and remember it as waters that passed away;

Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

17 a nd thine age shall be clearer than the noonday; thou shalt shine forth, thou shalt be as the morning.

Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.

18 A nd thou shalt trust because there is hope; yea, thou shalt dig and sleep in safety;

Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

19 t hou shalt lie down, and no one shall make thee afraid; and many shall make requests unto thee.

Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

20 B ut the eyes of the wicked shall consume themselves, and they shall have no refuge, and their hope shall be agony of the soul.

А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.