1 ¶ And after five days Ananias, the prince of the priests, descended with the elders and with a certain orator named Tertullus, who informed the governor against Paul.

О А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на радо сърце говоря в своя защита;

2 A nd when he was called forth, Tertullus began to accuse him, saying, Seeing that by thee we enjoy great peace and that very worthy deeds are done unto this nation by thy prudence,

О Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене когато застанах пред синедриона,

3 w e accept it always and in all places, most noble Felix, with all thankfulness.

то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

4 N otwithstanding, that I be not further tedious unto thee, I pray thee that thou would hear us of thy clemency a few words.

Но за да те не отегчавам повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко,

5 F or we have found this man a pestilent fellow and a mover of sedition among all the Jews throughout the world and prince of the seditious sect of the Nazarenes,

понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на Назарейската ерес;

6 w ho also has gone about to profane the temple, whom we took and would have judged according to our law.

който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, и поискахме да го съдим по нашия закон;

7 B ut the tribunal Lysias came upon us, and with great violence took him away out of our hands,

но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му, да дойдат при тебе.

8 c ommanding his accusers to come unto thee; by examining of whom thou may take knowledge of all these things, of which we accuse him.

А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

9 A nd the Jews also assented, saying that these things were so.

И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

10 ¶ Then Paul, after the governor had beckoned unto him to speak, answered, Forasmuch as I know that thou hast been of many years a judge unto this nation, I do the more cheerfully answer for myself;

А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

11 b ecause thou art able to understand that there have been but twelve days since I went up to Jerusalem to worship.

защото можеш да се научиш, че няма повече от дванадесет дена откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

12 A nd they neither found me in the temple disputing with any man, neither raising up the people, neither in the synagogues, nor in the city,

И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

13 n either can they prove the things of which they now accuse me.

И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

14 B ut this I confess unto thee, that after the way which they call a sect, so worship I the God of my fathers, believing all things which are written in the law and in the prophets,

Но това ти изповядвам че, според учението което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам8всичко що е по закона и е писано в пророците,

15 a nd have hope toward God, which they themselves also allow, that there shall be a resurrection of the dead, both of the just and unjust.

и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

16 A nd for this reason do I exercise myself to have always a conscience void of offense toward God and toward men.

Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците.

17 N ow after many years I came to bring alms to my nation and offerings.

А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини, на народа си и приноси.

18 W hereupon certain Jews from Asia found me purified in the temple, neither with multitude, nor with tumult,

А когато ги принасях те ме намериха в храма очищен, без да има навалица или размирие;

19 w ho ought to have been here before thee and object if they had anything against me.

но имаше някои юдеи от Азия, който трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.

20 O r else let these same here say if they have found any evil doing in me, while I stood before the council,

Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред синедриона,

21 e xcept it be for this one voice, that I cried out standing among them, Touching the resurrection of the dead, I am called in question by you this day.

освен ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях, Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

22 ¶ And when Felix heard these things, he deferred them, saying, I shall have more information regarding that way, when Lysias the tribunal shall come down, Then I will know the uttermost of your matter.

А Феликс, като познаваше доста добре това учение, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

23 A nd he commanded a centurion to keep Paul and to let him have liberty, and that he should forbid none of his own to minister or come unto him.

И заповяда на стотника да вардят Павла, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

24 A nd after certain days when Felix came with his wife Drusilla, who was a Jewess, he sent for Paul and heard of him the faith which is in Christ.

След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

25 A nd as he reasoned of righteousness, temperance, and judgment to come, Felix trembled and answered, Go away for this time; when I have a convenient season, I will call for thee.

И когато той говореше за правда, за себеобуздание, и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: 3а сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

26 H e hoped also that money should have been given him from Paul, that he might loose him; therefore he sent for him many times and communed with him.

Между това, той се надяваше, че ще получи пари от Павла; затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.

27 B ut after two years Felix received Porcius Festus as successor; and Felix, wanting to win the grace of the Jews, left Paul bound.

Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест, а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.