1 A nd after five days the high priest Ananias came down with certain elders, and with an orator, one Tertullus; and they informed the governor against Paul.

О А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на радо сърце говоря в своя защита;

2 A nd when he was called, Tertullus began to accuse him, saying, Seeing that by thee we enjoy much peace, and that by the providence evils are corrected for this nation,

О Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене когато застанах пред синедриона,

3 w e accept it in all ways and in all places, most excellent Felix, with all thankfulness.

то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

4 B ut, that I be not further tedious unto thee, I entreat thee to hear us of thy clemency a few words.

Но за да те не отегчавам повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко,

5 F or we have found this man a pestilent fellow, and a mover of insurrections among all the Jews throughout the world, and a ringleader of the sect of the Nazarenes:

понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на Назарейската ерес;

6 w ho moreover assayed to profane the temple: on whom also we laid hold: and we would have judged him according to our law.

който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, и поискахме да го съдим по нашия закон;

7 B ut the chief captain Lysias came, and with great violence took him away out of our hands,

но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му, да дойдат при тебе.

8 c ommanding his accusers to come before thee. from whom thou wilt be able, by examining him thyself, to take knowledge of all these things whereof we accuse him.

А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

9 A nd the Jews also joined in the charge, affirming that these things were so.

И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

10 A nd when the governor had beckoned unto him to speak, Paul answered, Forasmuch as I know that thou hast been of many years a judge unto this nation, I cheerfully make my defense:

А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

11 S eeing that thou canst take knowledge that it is not more than twelve days since I went up to worship at Jerusalem:

защото можеш да се научиш, че няма повече от дванадесет дена откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

12 a nd neither in the temple did they find me disputing with any man or stirring up a crowd, nor in the synagogues, nor in the city.

И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

13 N either can they prove to thee the things whereof they now accuse me.

И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

14 B ut this I confess unto thee, that after the Way which they call a sect, so serve I the God of our fathers, believing all things which are according to the law, and which are written in the prophets;

Но това ти изповядвам че, според учението което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам8всичко що е по закона и е писано в пророците,

15 h aving hope toward God, which these also themselves look for, that there shall be a resurrection both of the just and unjust.

и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

16 H erein I also exercise myself to have a conscience void of offence toward God and men always.

Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците.

17 N ow after some years I came to bring alms to my nation, and offerings:

А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини, на народа си и приноси.

18 a midst which they found me purified in the temple, with no crowd, nor yet with tumult: but there were certain Jews from Asia--

А когато ги принасях те ме намериха в храма очищен, без да има навалица или размирие;

19 w ho ought to have been here before thee, and to make accusation, if they had aught against me.

но имаше някои юдеи от Азия, който трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.

20 O r else let these men themselves say what wrong-doing they found when I stood before the council,

Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред синедриона,

21 e xcept it be for this one voice, that I cried standing among them, Touching the resurrection of the dead I am called in question before you this day.

освен ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях, Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

22 B ut Felix, having more exact knowledge concerning the Way, deferred them, saying, When Lysias the chief captain shall come down, I will determine your matter.

А Феликс, като познаваше доста добре това учение, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

23 A nd he gave order to the centurion that he should be kept in charge, and should have indulgence; and not to forbid any of his friends to minister unto him.

И заповяда на стотника да вардят Павла, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

24 B ut after certain days, Felix came with Drusilla, his wife, who was a Jewess, and sent for Paul, and heard him concerning the faith in Christ Jesus.

След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

25 A nd as he reasoned of righteousness, and self-control, and the judgment to come, Felix was terrified, and answered, Go thy way for this time; and when I have a convenient season, I will call thee unto me.

И когато той говореше за правда, за себеобуздание, и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: 3а сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

26 H e hoped withal that money would be given him of Paul: wherefore also he sent for him the oftener, and communed with him.

Между това, той се надяваше, че ще получи пари от Павла; затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.

27 B ut when two years were fulfilled, Felix was succeeded by Porcius Festus; and desiring to gain favor with the Jews, Felix left Paul in bonds.

Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест, а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.