Deuteronomy 1 ~ Второзаконие 1

picture

1 T hese are the words which Moses spake unto all Israel beyond the Jordan in the wilderness, in the Arabah over against Suph, between Paran, and Tophel, and Laban, and Hazeroth, and Di-zahab.

Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

2 I t is eleven days' journey from Horeb by the way of mount Seir unto Kadesh-barnea.

(Има единадесет дена разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни).

3 A nd it came to pass in the fortieth year, in the eleventh month, on the first day of the month, that Moses spake unto the children of Israel, according unto all that Jehovah had given him in commandment unto them;

В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях,

4 a fter he had smitten Sihon the king of the Amorites, who dwelt in Heshbon, and Og the king of Bashan, who dwelt in Ashtaroth, at Edrei.

след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

5 B eyond the Jordan, in the land of Moab, began Moses to declare this law, saying,

Оттатък Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше:

6 J ehovah our God spake unto us in Horeb, saying, Ye have dwelt long enough in this mountain:

Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина.

7 t urn you, and take your journey, and go to the hill-country of the Amorites, and unto all the places nigh thereunto, in the Arabah, in the hill-country, and in the lowland, and in the South, and by the sea-shore, the land of the Canaanites, and Lebanon, as far as the great river, the river Euphrates.

Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в полето, в поляната на долината, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат.

8 B ehold, I have set the land before you: go in and possess the land which Jehovah sware unto your fathers, to Abraham, to Isaac, and to Jacob, to give unto them and to their seed after them.

Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях.

9 A nd I spake unto you at that time, saying, I am not able to bear you myself alone:

В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося.

10 J ehovah your God hath multiplied you, and, behold, ye are this day as the stars of heaven for multitude.

Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето.

11 J ehovah, the God of your fathers, make you a thousand times as many as ye are, and bless you, as he hath promised you!

(Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляди пъти повече от колкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!)

12 H ow can I myself alone bear your cumbrance, and your burden, and your strife?

Как ще мога аз сам да нося тая тегоба - вас, и товара от вас и вашите препирни?

13 T ake you wise men, and understanding, and known, according to your tribes, and I will make them heads over you.

Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас.

14 A nd ye answered me, and said, The thing which thou hast spoken is good for us to do.

И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добре е да го направим.

15 S o I took the heads of your tribes, wise men, and known, and made them heads over you, captains of thousands, and captains of hundreds, and captains of fifties, and captains of tens, and officers, according to your tribes.

Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

16 A nd I charged your judges at that time, saying, Hear the causes between your brethren, and judge righteously between a man and his brother, and the sojourner that is with him.

И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете правилно между човека и брата му и чужденеца, който е при него.

17 Y e shall not respect persons in judgment; ye shall hear the small and the great alike; ye shall not be afraid of the face of man; for the judgment is God's: and the cause that is too hard for you ye shall bring unto me, and I will hear it.

В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте се до мене, и аз ще го изслушвам.

18 A nd I commanded you at that time all the things which ye should do.

И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите.

19 A nd we journeyed from Horeb, and went through all that great and terrible wilderness which ye saw, by the way to the hill-country of the Amorites, as Jehovah our God commanded us; and we came to Kadesh-barnea.

Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме на Кадис-варни.

20 A nd I said unto you, Ye are come unto the hill-country of the Amorites, which Jehovah our God giveth unto us.

И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ви дава Господ нашият Бог.

21 B ehold, Jehovah thy God hath set the land before thee: go up, take possession, as Jehovah, the God of thy fathers, hath spoken unto thee; fear not, neither be dismayed.

Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

22 A nd ye came near unto me every one of you, and said, Let us send men before us, that they may search the land for us, and bring us word again of the way by which we must go up, and the cities unto which we shall come.

Тогава всички вие дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем.

23 A nd the thing pleased me well; and I took twelve men of you, one man for every tribe:

Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

24 a nd they turned and went up into the hill-country, and came unto the valley of Eshcol, and spied it out.

И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха.

25 A nd they took of the fruit of the land in their hands, and brought it down unto us, and brought us word again, and said, It is a good land which Jehovah our God giveth unto us.

И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра.

26 Y et ye would not go up, but rebelled against the commandment of Jehovah your God:

Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог.

27 a nd ye murmured in your tents, and said, Because Jehovah hated us, he hath brought us forth out of the land of Egypt, to deliver us into the hand of the Amorites, to destroy us.

Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

28 W hither are we going up? our brethren have made our heart to melt, saying, The people are greater and taller than we; the cities are great and fortified up to heaven; and moreover we have seen the sons of the Anakim there.

Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци.

29 T hen I said unto you, Dread not, neither be afraid of them.

Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях.

30 J ehovah your God who goeth before you, he will fight for you, according to all that he did for you in Egypt before your eyes,

Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет

31 a nd in the wilderness, where thou hast seen how that Jehovah thy God bare thee, as a man doth bear his son, in all the way that ye went, until ye came unto this place.

и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място.

32 Y et in this thing ye did not believe Jehovah your God,

А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог.

33 w ho went before you in the way, to seek you out a place to pitch your tents in, in fire by night, to show you by what way ye should go, and in the cloud by day.

Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставите стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

34 A nd Jehovah heard the voice of your words, and was wroth, and sware, saying,

А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки:

35 S urely there shall not one of these men of this evil generation see the good land, which I sware to give unto your fathers,

Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

36 s ave Caleb the son of Jephunneh: he shall see it; and to him will I give the land that he hath trodden upon, and to his children, because he hath wholly followed Jehovah.

освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

37 A lso Jehovah was angry with me for your sakes, saying, Thou also shalt not go in thither:

Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там;

38 J oshua the son of Nun, who standeth before thee, he shall go in thither: encourage thou him; for he shall cause Israel to inherit it.

Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израиля.

39 M oreover your little ones, that ye said should be a prey, and your children, that this day have no knowledge of good or evil, they shall go in thither, and unto them will I give it, and they shall possess it.

При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам земята и те ще я владеят.

40 B ut as for you, turn you, and take your journey into the wilderness by the way to the Red Sea.

Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море.

41 T hen ye answered and said unto me, We have sinned against Jehovah, we will go up and fight, according to all that Jehovah our God commanded us. And ye girded on every man his weapons of war, and were forward to go up into the hill-country.

Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната.

42 A nd Jehovah said unto me, Say unto them, Go not up, neither fight; for I am not among you; lest ye be smitten before your enemies.

А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си.

43 S o I spake unto you, and ye hearkened not; but ye rebelled against the commandment of Jehovah, and were presumptuous, and went up into the hill-country.

Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната.

44 A nd the Amorites, that dwelt in that hill-country, came out against you, and chased you, as bees do, and beat you down in Seir, even unto Hormah.

Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма,

45 A nd ye returned and wept before Jehovah; but Jehovah hearkened not to your voice, nor gave ear unto you.

И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо.

46 S o ye abode in Kadesh many days, according unto the days that ye abode there.

Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте там.