1 A nd when they draw nigh unto Jerusalem, unto Bethphage and Bethany, at the mount of Olives, he sendeth two of his disciples,

И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

2 a nd saith unto them, Go your way into the village that is over against you: and straightway as ye enter into it, ye shall find a colt tied, whereon no man ever yet sat; loose him, and bring him.

Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

3 A nd if any one say unto you, Why do ye this? say ye, The Lord hath need of him; and straightway he will send him back hither.

И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

4 A nd they went away, and found a colt tied at the door without in the open street; and they loose him.

И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

5 A nd certain of them that stood there said unto them, What do ye, loosing the colt?

И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

6 A nd they said unto them even as Jesus had said: and they let them go.

А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

7 A nd they bring the colt unto Jesus, and cast on him their garments; and he sat upon him.

И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

8 A nd many spread their garments upon the way; and others branches, which they had cut from the fields.

И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други_

9 A nd they that went before, and they that followed, cried, Hosanna; Blessed is he that cometh in the name of the Lord:

И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! Благословен, Който иде в Господното име!

10 B lessed is the kingdom that cometh, the kingdom of our father David: Hosanna in the highest.

Благословено градущето царство на баща ни Давида; осанна във висините!

11 A nd he entered into Jerusalem, into the temple; and when he had looked round about upon all things, it being now eventide, he went out unto Bethany with the twelve.

И влезе Исус в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

12 A nd on the morrow, when they were come out from Bethany, he hungered.

А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

13 A nd seeing a fig tree afar off having leaves, he came, if haply he might find anything thereon: and when he came to it, he found nothing but leaves; for it was not the season of figs.

И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

14 A nd he answered and said unto it, No man eat fruit from thee henceforward for ever. And his disciples heard it.

И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

15 A nd they come to Jerusalem: and he entered into the temple, and began to cast out them that sold and them that bought in the temple, and overthrew the tables of the money-changers, and the seats of them that sold the doves;

И дойдоха в Ерусалим; Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

16 a nd he would not suffer that any man should carry a vessel through the temple.

И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

17 A nd he taught, and said unto them, Is it not written, My house shall be called a house of prayer for all the nations? but ye have made it a den of robbers.

И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте разбойнически вертеп".

18 A nd the chief priests and the scribes heard it, and sought how they might destroy him: for they feared him, for all the multitude was astonished at his teaching.

И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

19 A nd every evening he went forth out of the city.

А всякога на мръкване Той излизаше вън от града.

20 A nd as they passed by in the morning, they saw the fig tree withered away from the roots.

И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата изсъхнала от корен.

21 A nd Peter calling to remembrance saith unto him, Rabbi, behold, the fig tree which thou cursedst is withered away.

И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

22 A nd Jesus answering saith unto them, Have faith in God.

А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

23 V erily I say unto you, Whosoever shall say unto this mountain, Be thou taken up and cast into the sea; and shall not doubt in his heart, but shall believe that what he saith cometh to pass; he shall have it.

Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

24 T herefore I say unto you, All things whatsoever ye pray and ask for, believe that ye receive them, and ye shall have them.

Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

25 A nd whensoever ye stand praying, forgive, if ye have aught against any one; that your Father also who is in heaven may forgive you your trespasses.

И когато се изправяте на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

26 B ut if ye do not forgive, neither will your Father who is in heaven forgive your trespasses.

27 A nd they come again to Jerusalem: and as he was walking in the temple, there come to him the chief priests, and the scribes, and the elders;

И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

28 a nd they said unto him, By what authority doest thou these things? or who gave thee this authority to do these things?

С каква власт правиш това? Или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

29 A nd Jesus said unto them, I will ask of you one question, and answer me, and I will tell you by what authority I do these things.

Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

30 T he baptism of John, was it from heaven, or from men? answer me.

Йоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете ми.

31 A nd they reasoned with themselves, saying, If we shall say, From heaven; He will say, Why then did ye not believe him?

И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем_

32 B ut should we say, From men--they feared the people: for all verily held John to be a prophet.

Но ако речем: От човеците, _

33 A nd they answered Jesus and say, We know not. And Jesus saith unto them, Neither tell I you by what authority I do these things.

И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.