1 A nd Jesus answered and spake again in parables unto them, saying,

И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

2 T he kingdom of heaven is likened unto a certain king, who made a marriage feast for his son,

Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

3 a nd sent forth his servants to call them that were bidden to the marriage feast: and they would not come.

Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

4 A gain he sent forth other servants, saying, Tell them that are bidden, Behold, I have made ready my dinner; my oxen and my fatlings are killed, and all things are ready: come to the marriage feast.

Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

5 B ut they made light of it, and went their ways, one to his own farm, another to his merchandise;

но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

6 a nd the rest laid hold on his servants, and treated them shamefully, and killed them.

а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7 B ut the king was wroth; and he sent his armies, and destroyed those murderers, and burned their city.

И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

8 T hen saith he to his servants, The wedding is ready, but they that were bidden were not worthy.

Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

9 G o ye therefore unto the partings of the highways, and as many as ye shall find, bid to the marriage feast.

Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

10 A nd those servants went out into the highways, and gathered together all as many as they found, both bad and good: and the wedding was filled with guests.

И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

11 B ut when the king came in to behold the guests, he saw there a man who had not on a wedding-garment:

А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

12 a nd he saith unto him, Friend, how camest thou in hither not having a wedding-garment? And he was speechless.

И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13 T hen the king said to the servants, Bind him hand and foot, and cast him out into the outer darkness; there shall be the weeping and the gnashing of teeth.

Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14 F or many are called, but few chosen.

Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

15 T hen went the Pharisees, and took counsel how they might ensnare him in his talk.

Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

16 A nd they send to him their disciples, with the Herodians, saying, Teacher, we know that thou art true, and teachest the way of God in truth, and carest not for any one: for thou regardest not the person of men.

И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

17 T ell us therefore, What thinkest thou? Is it lawful to give tribute unto Caesar, or not?

Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

18 B ut Jesus perceived their wickedness, and said, Why make ye trial of me, ye hypocrites?

А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

19 S how me the tribute money. And they brought unto him a denarius.

Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

20 A nd he saith unto them, Whose is this image and superscription?

Той им каза: Чий е този образ и надпис?

21 T hey say unto him, Caesar's. Then saith he unto them, Render therefore unto Caesar the things that are Caesar's; and unto God the things that are God's.

Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

22 A nd when they heard it, they marvelled, and left him, and went away.

И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.

23 O n that day there came to him Sadducees, they that say that there is no resurrection: and they asked him,

В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

24 s aying, Teacher, Moses said, If a man die, having no children, his brother shall marry his wife, and raise up seed unto his brother.

Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

25 N ow there were with us seven brethren: and the first married and deceased, and having no seed left his wife unto his brother;

А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

26 i n like manner the second also, and the third, unto the seventh.

също и вторият и третият, до седмият.

27 A nd after them all, the woman died.

А подир всички умря и жената.

28 I n the resurrection therefore whose wife shall she be of the seven? for they all had her.

И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.

29 B ut Jesus answered and said unto them, Ye do err, not knowing the scriptures, nor the power of God.

А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

30 F or in the resurrection they neither marry, nor are given in marriage, but are as angels in heaven.

Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небето.

31 B ut as touching the resurrection of the dead, have ye not read that which was spoken unto you by God, saying,

А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

32 I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob? God is not the God of the dead, but of the living.

“Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33 A nd when the multitudes heard it, they were astonished at his teaching.

И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.

34 B ut the Pharisees, when they heard that he had put the Sadducees to silence, gathered themselves together.

А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

35 A nd one of them, a lawyer, asked him a question, trying him:

И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

36 T eacher, which is the great commandment in the law?

Учителю, коя е голямата заповед в закона?

37 A nd he said unto him, Thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy mind.

А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.

38 T his is the great and first commandment.

Това е голямата и първа заповед.

39 A nd a second like unto it is this, Thou shalt love thy neighbor as thyself.

А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.

40 O n these two commandments the whole law hangeth, and the prophets.

На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

41 N ow while the Pharisees were gathered together, Jesus asked them a question,

И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

42 s aying, What think ye of the Christ? whose son is he? They say unto him, The son of David.

Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

43 H e saith unto them, How then doth David in the Spirit call him Lord, saying,

Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

44 T he Lord said unto my Lord, Sit thou on my right hand, Till I put thine enemies underneath thy feet?

“Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?

45 I f David then calleth him Lord, how is he his son?

Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

46 A nd no one was able to answer him a word, neither durst any man from that day forth ask him any more questions.

И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.