1 I say the truth in Christ, I lie not, my conscience bearing witness with me in the Holy Spirit,

Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

2 t hat I have great sorrow and unceasing pain in my heart.

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 F or I could wish that I myself were anathema from Christ for my brethren's sake, my kinsmen according to the flesh:

Защото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:

4 w ho are Israelites; whose is the adoption, and the glory, and the covenants, and the giving of the law, and the service of God, and the promises;

които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:

5 w hose are the fathers, and of whom is Christ as concerning the flesh, who is over all, God blessed for ever. Amen.

чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6 B ut it is not as though the word of God hath come to nought. For they are not all Israel, that are of Israel:

Обаче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

7 n either, because they are Abraham's seed, are they all children: but, In Isaac shall thy seed be called.

нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".

8 T hat is, it is not the children of the flesh that are children of God; but the children of the promise are reckoned for a seed.

Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.

9 F or this is a word of promise, According to this season will I come, and Sarah shall have a son.

Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

10 A nd not only so; but Rebecca also having conceived by one, even by our father Isaac--

И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака,

11 f or the children being not yet born, neither having done anything good or bad, that the purpose of God according to election might stand, not of works, but of him that calleth,

макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12 i t was said unto her, The elder shall serve the younger.

рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13 E ven as it is written, Jacob I loved, but Esau I hated.

както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14 W hat shall we say then? Is there unrighteousness with God? God forbid.

И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 F or he saith to Moses, I will have mercy on whom I have mercy, and I will have compassion on whom I have compassion.

Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

16 S o then it is not of him that willeth, nor of him that runneth, but of God that hath mercy.

И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 F or the scripture saith unto Pharaoh, For this very purpose did I raise thee up, that I might show in thee my power, and that my name might be published abroad in all the earth.

Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"

18 S o then he hath mercy on whom he will, and whom he will be hardeneth.

И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19 T hou wilt say then unto me, Why doth he still find fault? For who withstandeth his will?

На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

20 N ay but, O man, who art thou that repliest against God? Shall the thing formed say to him that formed it, Why didst thou make me thus?

Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21 O r hath not the potter a right over the clay, from the same lump to make one part a vessel unto honor, and another unto dishonor?

Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част

22 W hat if God, willing to show his wrath, and to make his power known, endured with much longsuffering vessels of wrath fitted unto destruction:

А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,

23 a nd that he might make known the riches of his glory upon vessels of mercy, which he afore prepared unto glory,

и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава

24 e ven us, whom he also called, not from the Jews only, but also from the Gentiles?

над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?

25 A s he saith also in Hosea, I will call that my people, which was not my people; And her beloved, that was not beloved.

както и в Осия казва:

26 A nd it shall be, that in the place where it was said unto them, Ye are not my people, There shall they be called sons of the living God.

И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27 A nd Isaiah crieth concerning Israel, If the number of the children of Israel be as the sand of the sea, it is the remnant that shall be saved:

А Исаия вика на Израиля:

28 f or the Lord will execute his word upon the earth, finishing it and cutting it short.

Защото Господ ще изпълни на земята казаното от Него", Като го извърши и свърши скоро.

29 A nd, as Isaiah hath said before, Except the Lord of Sabaoth had left us a seed, We had become as Sodom, and had been made like unto Gomorrah.

И както Исаия е казал в по-предишно място; "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили".

30 W hat shall we say then? That the Gentiles, who followed not after righteousness, attained to righteousness, even the righteousness which is of faith:

И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

31 b ut Israel, following after a law of righteousness, did not arrive at that law.

а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.

32 W herefore? Because they sought it not by faith, but as it were by works. They stumbled at the stone of stumbling;

Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

33 e ven as it is written, Behold, I lay in Zion a stone of stumbling and a rock of offence: And he that believeth on him shall not be put to shame.

както е писано: