1 T ruth I say in Christ, I lie not, my conscience bearing testimony with me in the Holy Spirit,

Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

2 t hat I have great grief and unceasing pain in my heart --

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 f or I was wishing, I myself, to be anathema from the Christ -- for my brethren, my kindred, according to the flesh,

Защото бих желал сам аз да съм анатема ( Сиреч: Отлъчен ) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини:

4 w ho are Israelites, whose the adoption, and the glory, and the covenants, and the lawgiving, and the service, and the promises,

които са израилтяни, на които принадлежат осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията:

5 w hose the fathers, and of whom the Christ, according to the flesh, who is over all, God blessed to the ages. Amen.

чиито са и отците, и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6 A nd it is not possible that the word of God hath failed; for not all who of Israel are these Israel;

Обаче, не е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

7 n or because they are seed of Abraham all children, but -- `in Isaac shall a seed be called to thee;'

нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака" каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".

8 t hat is, the children of the flesh -- these not children of God; but the children of the promise are reckoned for seed;

Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.

9 f or the word of promise this; `According to this time I will come, and there shall be to Sarah a son.'

Защото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

10 A nd not only, but also Rebecca, having conceived by one -- Isaac our father --

И не само това, но и когато Ребека зачена от едного, сиреч от нашия отец Исаака,

11 ( for they being not yet born, neither having done anything good or evil, that the purpose of God, according to choice, might remain; not of works, but of Him who is calling,) it was said to her --

макар че близнаците не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12 ` The greater shall serve the less;'

рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13 a ccording as it hath been written, `Jacob I did love, and Esau I did hate.'

както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14 W hat, then, shall we say? unrighteousness with God? let it not be!

И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 f or to Moses He saith, `I will do kindness to whom I do kindness, and I will have compassion on whom I have compassion;'

Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

16 s o, then -- not of him who is willing, nor of him who is running, but of God who is doing kindness:

И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 f or the Writing saith to Pharaoh -- `For this very thing I did raise thee up, that I might shew in thee My power, and that My name might be declared in all the land;'

Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят"

18 s o, then, to whom He willeth, He doth kindness, and to whom He willeth, He doth harden.

И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19 T hou wilt say, then, to me, `Why yet doth He find fault? for His counsel who hath resisted?'

На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

20 n ay, but, O man, who art thou that art answering again to God? shall the thing formed say to Him who did form, Why me didst thou make thus?

Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21 h ath not the potter authority over the clay, out of the same lump to make the one vessel to honour, and the one to dishonour?

Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част

22 A nd if God, willing to shew the wrath and to make known His power, did endure, in much long suffering, vessels of wrath fitted for destruction,

А какво ще кажем, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на гнева Си, приготвени за погибел,

23 a nd that He might make known the riches of His glory on vessels of kindness, that He before prepared for glory, whom also He did call -- us --

и е търпял, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, предмети на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава

24 n ot only out of Jews, but also out of nations,

над нас, които призова, не само между юдеите, но и измежду езичниците?

25 a s also in Hosea He saith, `I will call what not My people -- My people; and her not beloved -- Beloved,

както и в Осия казва:

26 a nd it shall be -- in the place where it was said to them, Ye not My people; there they shall be called sons of the living God.'

И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27 A nd Isaiah doth cry concerning Israel, `If the number of the sons of Israel may be as the sand of the sea, the remnant shall be saved;

А Исаия вика на Израиля:

28 f or a matter He is finishing, and is cutting short in righteousness, because a matter cut short will the Lord do upon the land.

Защото Господ ще изпълни на земята казаното от Него", Като го извърши и свърши скоро.

29 a nd according as Isaiah saith before, `Except the Lord of Sabaoth did leave to us a seed, as Sodom we had become, and as Gomorrah we had been made like.'

И както Исаия е казал в по-предишно място; "Ако Господ на Силите не бе ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се уприличили".

30 W hat, then, shall we say? that nations who are not pursuing righteousness did attain to righteousness, and righteousness that of faith,

И тъй, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

31 a nd Israel, pursuing a law of righteousness, at a law of righteousness did not arrive;

а Израил, който търсеше закон за придобиване правда, не стигна до такъв закон.

32 w herefore? because -- not by faith, but as by works of law; for they did stumble at the stone of stumbling,

Защо? затова, че не го търси чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

33 a ccording as it hath been written, `Lo, I place in Sion a stone of stumbling and a rock of offence; and every one who is believing thereon shall not be ashamed.'

както е писано: