1 P ray, call, is there any to answer thee? And unto which of the holy ones dost thou turn?

Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?

2 F or provocation slayeth the perverse, And envy putteth to death the simple,

Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.

3 I -- I have seen the perverse taking root, And I mark his habitation straightway,

Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;

4 F ar are his sons from safety, And they are bruised in the gate, And there is no deliverer.

Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;

5 W hose harvest the hungry doth eat, And even from the thorns taketh it, And the designing swallowed their wealth.

Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.

6 F or sorrow cometh not forth from the dust, Nor from the ground springeth up misery.

Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;

7 F or man to misery is born, And the sparks go high to fly.

Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,

8 Y et I -- I inquire for God, And for God I give my word,

Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,

9 D oing great things, and there is no searching. Wonderful, till there is no numbering.

Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;

10 W ho is giving rain on the face of the land, And is sending waters on the out-places.

Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;

11 T o set the low on a high place, And the mourners have been high safety.

Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,

12 M aking void thoughts of the subtile, And their hands do not execute wisdom.

Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;

13 C apturing the wise in their subtilty, And the counsel of wrestling ones was hastened,

Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.

14 B y day they meet darkness, And as night -- they grope at noon.

Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.

15 A nd He saveth the wasted from their mouth, And from a strong hand the needy,

Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;

16 A nd there is hope to the poor, And perverseness hath shut her mouth.

И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.

17 L o, the happiness of mortal man, God doth reprove him: And the chastisement of the Mighty despise not,

Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;

18 F or He doth pain, and He bindeth up, He smiteth, and His hands heal.

Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.

19 I n six distresses He delivereth thee, And in seven evil striketh not on thee.

В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.

20 I n famine He hath redeemed thee from death, And in battle from the hands of the sword.

В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.

21 W hen the tongue scourgeth thou art hid, And thou art not afraid of destruction, When it cometh.

От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.

22 A t destruction and at hunger thou mockest, And of the beast of the earth, Thou art not afraid.

На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;

23 ( For with sons of the field thy covenant, And the beast of the field Hath been at peace with thee.)

Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.

24 A nd thou hast known that thy tent peace, And inspected thy habitation, and errest not,

И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.

25 A nd hast known that numerous Thy seed, And thine offspring as the herb of the earth;

Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.

26 T hou comest in full age unto the grave, As the going up of a stalk in its season.

В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.

27 L o, this -- we searched it out -- it right, hearken; And thou, know for thyself!

Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.