1 S end ye a lamb the ruler of the land, From Selah in the wilderness, Unto the mount of the daughter of Zion.

Пращайте агнета за княза на земята От Села в пустинята До хълма на сионовата дъщеря.

2 A nd it hath come to pass, As a wandering bird, a nest cast out, Are daughters of Moab, fords of Arnon.

Защото, подобно на скитаща се птица Изпъдена из гнездото си, Такива ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.

3 B ring ye in counsel, do judgment, Make as night thy shadow in the midst of noon, Hide outcasts, the wanderer reveal not.

Съветвай се извърши правосъдие; Всред пладне направи сянката си като нощ; Скрий изпъдените, не издавай скитащия се.

4 S ojourn in thee do My outcasts, O Moab, Be a secret hiding-place to them, From the face of a destroyer, For ceased hath the extortioner, Finished hath been a destroyer, Consumed the treaders down out of the land.

Изпъдените ми нека пришелствуват при тебе, Моаве; Бъди им покров от разорителя; Защото грабителят изчезна, разорителят престана. Потъпквачите се изтребиха от земята

5 A nd established in kindness is the throne, And hath sat on it in truth, in the tent of David, Judging and seeking judgment, and hasting righteousness.

И с милост ще се утвърди престол; И на него ще седи, с истина, в Давидовия шатър, Оня, който съди и търси правосъдие и бърза да върши правда.

6 W e have heard of the pride of Moab -- very proud, His pride, and his arrogance, and his wrath, Not right his devices.

Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му и яростта му; Но лъжливите му хваления са суетни.

7 T herefore howl doth Moab for Moab, all of it doth howl, For the grape-cakes of Kir-Hareseth it meditateth, Surely they are smitten.

Затова Моав ще възридае за Моава, - Всички ще възридаят; Ще охкате за сухо-гроздовите низаници на Кир-аресет, Горчиво поразени.

8 B ecause fields of Heshbon languish, The vine of Sibmah, Lords of nations did beat her choice vines, Unto Jazer they have come, They have wandered in a wilderness, Her plants have spread themselves, They have passed over a sea.

Защото нивите на Есевон и лозето на Севма са посърнали; Господарите на народите счупиха отбраните му садения, Които стигаха до Язир и се извиваха по пустинята; Клоновете му бяха разпрострени, минаваха през морето.

9 T herefore I weep with the weeping of Jazer, The vine of Sibmah, I water thee my tear, O Heshbon and Elealeh, For -- for thy summer fruits, and for thy harvest, The shouting hath fallen.

Затова, заедно с плача на Язир и аз ще оплача лозето на Севма; Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало, Защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти.

10 A nd removed have been gladness and joy from the fruitful field, And in vineyards they sing not, nor shout, Wine in the presses treadeth not the treader, Shouting I have caused to cease.

Отне се веселието и радостта от плодоносното поле, И в лозята ти неща има вече пеене, нито радостни гласове; Не ще има кой да тъпче в линовете и да изстиска виното; Аз направих да престане възклицанието за гроздобера.

11 T herefore my bowels for Moab as a harp do sound, And mine inward parts for Kir-Haresh.

Затова червата ми звучат като арфа за Моава, И вътрешностите ми за Кир-арес.

12 A nd it hath come to pass, when it hath been seen, That weary hath been Moab on the high place, And he hath come unto his sanctuary to pray, And is not able.

И когато Моав, уморен от високите си места, Се яви и влезе в капището са да се помоли, Той няма да сполучи.

13 T his the word that Jehovah hath spoken unto Moab from that time,

Това е словото, което Господ, в миналото време изговори за Моава,

14 A nd now hath Jehovah spoken, saying, `In three years, as years of an hireling, Lightly esteemed is the honour of Moab, With all the great multitude, And the remnant little, small, not mighty!'

А сега Господ говори, казвайки: - Вътре в три години, каквито са годините на наемник, Славата на Моава ще изпадне в презрение С цялото му голямо множество; И останалите ще бъдат много малко и незначителни.