1 W ho doth make thee as a brother to me, Sucking the breasts of my mother? I find thee without, I kiss thee, Yea, they do not despise me,
Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерих вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.
2 I lead thee, I bring thee in unto my mother's house, She doth teach me, I cause thee to drink of the perfumed wine, Of the juice of my pomegranate,
Взел бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.
3 H is left hand under my head, And his right doth embrace me.
Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегръщала.
4 I have adjured you, daughters of Jerusalem, How ye stir up, And how ye wake the love till she please!
Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта ми, Преди да пожелае.
5 W ho this coming from the wilderness, Hasting herself for her beloved? Under the citron-tree I have waked thee, There did thy mother pledge thee, There she gave a pledge bare thee.
Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там те роди родителката ти.
6 S et me as a seal on thy heart, as a seal on thine arm, For strong as death is love, Sharp as Sheol is jealousy, Its burnings burnings of fire, a flame of Jah!
Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.
7 M any waters are not able to quench the love, And floods do not wash it away. If one give all the wealth of his house for love, Treading down -- they tread upon it.
Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.
8 W e have a little sister, and breasts she hath not, What do we do for our sister, In the day that it is told of her?
Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим със сестра си в деня, когато стане дума за нея?
9 I f she is a wall, we build by her a palace of silver. And if she is a door, We fashion by her board-work of cedar.
Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я оградим с кедрови дъски.
10 I a wall, and my breasts as towers, Then I have been in his eyes as one finding peace.
Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете й; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение.
11 S olomon hath a vineyard in Baal-Hamon, He hath given the vineyard to keepers, Each bringeth for its fruit a thousand silverlings;
Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
12 M y vineyard -- my own -- is before me, The thousand for thee, O Solomon. And the two hundred for those keeping its fruit. O dweller in gardens!
Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт+; Хилядата нека са на тебе Соломоне, И двете на ония, които пазят плода му.
13 T he companions are attending to thy voice, Cause me to hear. Flee, my beloved, and be like to a roe,
О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми и аз да го чуя.
14 O r to a young one of the harts on mountains of spices!
Бързай, възлюбени мои, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.