1 A nd certain having come down from Judea, were teaching the brethren -- `If ye be not circumcised after the custom of Moses, ye are not able to be saved;'

А някои слязоха от Юдея и учеха братята, казвайки: Ако се не обрежете според Мойсеевия обред, не можете се спаси.

2 t here having been, therefore, not a little dissension and disputation to Paul and Barnabas with them, they arranged for Paul and Barnabas, and certain others of them, to go up unto the apostles and elders to Jerusalem about this question,

И тъй, като стана не малко препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

3 t hey indeed, then, having been sent forward by the assembly, were passing through Phenice and Samaria, declaring the conversion of the nations, and they were causing great joy to all the brethren.

Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщането на езичниците, причиняваха голяма радост на всичките братя.

4 A nd having come to Jerusalem, they were received by the assembly, and the apostles, and the elders, they declared also as many things as God did with them;

А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

5 a nd there rose up certain of those of the sect of the Pharisees who believed, saying -- `It behoveth to circumcise them, to command them also to keep the law of Moses.'

Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха, Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Мойсеевия закон.

6 A nd there were gathered together the apostles and the elders, to see about this matter,

Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискат тоя въпрос.

7 a nd there having been much disputing, Peter having risen up said unto them, `Men, brethren, ye know that from former days, God among us did make choice, through my mouth, for the nations to hear the word of the good news, and to believe;

И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

8 a nd the heart-knowing God did bare them testimony, having given to them the Holy Spirit, even as also to us,

И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

9 a nd did put no difference also between us and them, by the faith having purified their hearts;

И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

10 n ow, therefore, why do ye tempt God, to put a yoke upon the neck of the disciples, which neither our fathers nor we were able to bear?

Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който, нито бащите ни, нито ние можехме да носим?

11 b ut, through the grace of the Lord Jesus Christ, we believe to be saved, even as also they.'

Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

12 A nd all the multitude did keep silence, and were hearkening to Barnabas and Paul, declaring as many signs and wonders as God did among the nations through them;

Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

13 a nd after they are silent, James answered, saying, `Men, brethren, hearken to me;

И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене:

14 S imeon did declare how at first God did look after to take out of the nations a people for His name,

Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за своето име.

15 a nd to this agree the words of the prophets, as it hath been written:

С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

16 A fter these things I will turn back, and I will build again the tabernacle of David, that is fallen down, and its ruins I will build again, and will set it upright --

"След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

17 t hat the residue of men may seek after the Lord, and all the nations, upon whom My name hath been called, saith the Lord, who is doing all these things.

3а да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името ми,

18 ` Known from the ages to God are all His works;

Казва Господ, който прави да е известно това от века".

19 w herefore I judge: not to trouble those who from the nations do turn back to God,

Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

20 b ut to write to them to abstain from the pollutions of the idols, and the whoredom, and the strangled thing; and the blood;

но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство, и чрез яденето удавено и кръв.

21 f or Moses from former generations in every city hath those preaching him -- in the synagogues every sabbath being read.'

Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.

22 T hen it seemed good to the apostles and the elders, with the whole assembly, chosen men out of themselves to send to Antioch with Paul and Barnabas -- Judas surnamed Barsabas, and Silas, leading men among the brethren --

Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, _

23 h aving written through their hand thus: `The apostles, and the elders, and the brethren, to those in Antioch, and Syria, and Cilicia, brethren, who of the nations, greeting;

И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Аитиохия, Сирия, и Киликия.

24 s eeing we have heard that certain having gone forth from us did trouble you with words, subverting your souls, saying to be circumcised and to keep the law, to whom we did give no charge,

Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, без да са приели заповед от нас,

25 i t seemed good to us, having come together with one accord, chosen men to send unto you, with our beloved Barnabas and Paul --

то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

26 m en who have given up their lives for the name of our Lord Jesus Christ --

човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

27 w e have sent, therefore, Judas and Silas, and they by word are telling the same things.

И така, изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

28 ` For it seemed good to the Holy Spirit, and to us, no more burden to lay upon you, except these necessary things:

Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

29 t o abstain from things offered to idols, and blood, and a strangled thing, and whoredom; from which keeping yourselves, ye shall do well; be strong!'

да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв, и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Зравейте.

30 T hey then, indeed, having been let go, went to Antioch, and having brought the multitude together, did deliver the epistle,

И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.

31 a nd they having read, did rejoice for the consolation;

И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.

32 J udas also and Silas, being themselves also prophets, through much discourse did exhort the brethren, and confirm,

А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.

33 a nd having passed some time, they were let go with peace from the brethren unto the apostles;

И след като преседяха там няколко време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

34 a nd it seemed good to Silas to remain there still.

Но Сила видя за добре да поседи още там.

35 A nd Paul and Barnabas continued in Antioch, teaching and proclaiming good news -- with many others also -- the word of the Lord;

А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и, заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.

36 a nd after certain days, Paul said unto Barnabas, `Having turned back again, we may look after our brethren, in every city in which we have preached the word of the Lord -- how they are.'

А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове дето сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме братята, как са.

37 A nd Barnabas counseled to take with John called Mark,

И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоана, наречен Марко;

38 a nd Paul was not thinking it good to take him with them who withdrew from them from Pamphylia, and did not go with them to the work;

а Павел не намираше за добре да вземат със себе си тогова, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

39 t here came, therefore, a sharp contention, so that they were parted from one another, and Barnabas having taken Mark, did sail to Cyprus,

И тъй, възникна разпря (помежду им), така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марка та отплува за Кипър,

40 a nd Paul having chosen Silas, went forth, having been given up to the grace of God by the brethren;

а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.

41 a nd he went through Syria and Cilicia, confirming the assemblies.

И заминуваше през Сирия и Киликия та утвърждаваше църквите.