1 S ome men came down from Judea and taught the brothers, “Unless you are circumcised after the custom of Moses, you can’t be saved.”

А някои слязоха от Юдея и учеха братята, казвайки: Ако се не обрежете според Мойсеевия обред, не можете се спаси.

2 T herefore when Paul and Barnabas had no small discord and discussion with them, they appointed Paul and Barnabas, and some others of them, to go up to Jerusalem to the apostles and elders about this question.

И тъй, като стана не малко препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

3 T hey, being sent on their way by the assembly, passed through both Phoenicia and Samaria, declaring the conversion of the Gentiles. They caused great joy to all the brothers.

Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщането на езичниците, причиняваха голяма радост на всичките братя.

4 W hen they had come to Jerusalem, they were received by the assembly and the apostles and the elders, and they reported all things that God had done with them.

А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

5 B ut some of the sect of the Pharisees who believed rose up, saying, “It is necessary to circumcise them, and to command them to keep the law of Moses.”

Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха, Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Мойсеевия закон.

6 T he apostles and the elders were gathered together to see about this matter.

Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискат тоя въпрос.

7 W hen there had been much discussion, Peter rose up and said to them, “Brothers, you know that a good while ago God made a choice among you, that by my mouth the nations should hear the word of the Good News, and believe.

И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

8 G od, who knows the heart, testified about them, giving them the Holy Spirit, just like he did to us.

И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

9 H e made no distinction between us and them, cleansing their hearts by faith.

И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

10 N ow therefore why do you tempt God, that you should put a yoke on the neck of the disciples which neither our fathers nor we were able to bear?

Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който, нито бащите ни, нито ние можехме да носим?

11 B ut we believe that we are saved through the grace of the Lord Jesus, just as they are.”

Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

12 A ll the multitude kept silence, and they listened to Barnabas and Paul reporting what signs and wonders God had done among the nations through them.

Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

13 A fter they were silent, James answered, “Brothers, listen to me.

И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене:

14 S imeon has reported how God first visited the nations, to take out of them a people for his name.

Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за своето име.

15 T his agrees with the words of the prophets. As it is written,

С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

16 ‘ After these things I will return. I will again build the tabernacle of David, which has fallen. I will again build its ruins. I will set it up,

"След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

17 T hat the rest of men may seek after the Lord; all the Gentiles who are called by my name, says the Lord, who does all these things.

3а да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името ми,

18 A ll of God’s works are known to him from eternity.’

Казва Господ, който прави да е известно това от века".

19 “ Therefore my judgment is that we don’t trouble those from among the Gentiles who turn to God,

Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

20 b ut that we write to them that they abstain from the pollution of idols, from sexual immorality, from what is strangled, and from blood.

но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство, и чрез яденето удавено и кръв.

21 F or Moses from generations of old has in every city those who preach him, being read in the synagogues every Sabbath.”

Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.

22 T hen it seemed good to the apostles and the elders, with the whole assembly, to choose men out of their company, and send them to Antioch with Paul and Barnabas: Judas called Barsabbas, and Silas, chief men among the brothers.

Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, _

23 T hey wrote these things by their hand: “The apostles, the elders, and the brothers, to the brothers who are of the Gentiles in Antioch, Syria, and Cilicia: greetings.

И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Аитиохия, Сирия, и Киликия.

24 B ecause we have heard that some who went out from us have troubled you with words, unsettling your souls, saying, ‘You must be circumcised and keep the law,’ to whom we gave no commandment;

Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, без да са приели заповед от нас,

25 i t seemed good to us, having come to one accord, to choose out men and send them to you with our beloved Barnabas and Paul,

то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

26 m en who have risked their lives for the name of our Lord Jesus Christ.

човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

27 W e have sent therefore Judas and Silas, who themselves will also tell you the same things by word of mouth.

И така, изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

28 F or it seemed good to the Holy Spirit, and to us, to lay no greater burden on you than these necessary things:

Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

29 t hat you abstain from things sacrificed to idols, from blood, from things strangled, and from sexual immorality, from which if you keep yourselves, it will be well with you. Farewell.”

да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв, и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Зравейте.

30 S o, when they were sent off, they came to Antioch. Having gathered the multitude together, they delivered the letter.

И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.

31 W hen they had read it, they rejoiced over the encouragement.

И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.

32 J udas and Silas, also being prophets themselves, encouraged the brothers with many words, and strengthened them.

А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.

33 A fter they had spent some time there, they were sent back with greetings from the brothers to the apostles.

И след като преседяха там няколко време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

34

Но Сила видя за добре да поседи още там.

35 B ut Paul and Barnabas stayed in Antioch, teaching and preaching the word of the Lord, with many others also.

А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и, заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.

36 A fter some days Paul said to Barnabas, “Let’s return now and visit our brothers in every city in which we proclaimed the word of the Lord, to see how they are doing.”

А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове дето сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме братята, как са.

37 B arnabas planned to take John, who was called Mark, with them also.

И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоана, наречен Марко;

38 B ut Paul didn’t think that it was a good idea to take with them someone who had withdrawn from them in Pamphylia, and didn’t go with them to do the work.

а Павел не намираше за добре да вземат със себе си тогова, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

39 T hen the contention grew so sharp that they separated from each other. Barnabas took Mark with him, and sailed away to Cyprus,

И тъй, възникна разпря (помежду им), така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марка та отплува за Кипър,

40 b ut Paul chose Silas, and went out, being commended by the brothers to the grace of God.

а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.

41 H e went through Syria and Cilicia, strengthening the assemblies.

И заминуваше през Сирия и Киликия та утвърждаваше църквите.