1 H e commanded the steward of his house, saying, “Fill the men’s sacks with food, as much as they can carry, and put each man’s money in his sack’s mouth.

После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му

2 P ut my cup, the silver cup, in the sack’s mouth of the youngest, with his grain money.” He did according to the word that Joseph had spoken.

и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

3 A s soon as the morning was light, the men were sent away, they and their donkeys.

На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

4 W hen they had gone out of the city, and were not yet far off, Joseph said to his steward, “Up, follow after the men. When you overtake them, ask them, ‘Why have you rewarded evil for good?

А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

5 I sn’t this that from which my lord drinks, and by which he indeed divines? You have done evil in so doing.’”

Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

6 H e overtook them, and he spoke these words to them.

И човекът,като ги настигна, каза им тия думи.

7 T hey said to him, “Why does my lord speak such words as these? Far be it from your servants that they should do such a thing!

А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

8 B ehold, the money, which we found in our sacks’ mouths, we brought again to you out of the land of Canaan. How then should we steal silver or gold out of your lord’s house?

Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

9 W ith whomever of your servants it is found, let him die, and we also will be my lord’s slaves.”

Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

10 H e said, “Now also let it be according to your words: he with whom it is found will be my slave; and you will be blameless.”

А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

11 T hen they hurried, and each man took his sack down to the ground, and each man opened his sack.

Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

12 H e searched, beginning with the oldest, and ending at the youngest. The cup was found in Benjamin’s sack.

И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

13 T hen they tore their clothes, and each man loaded his donkey, and returned to the city.

Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

14 J udah and his brothers came to Joseph’s house, and he was still there. They fell on the ground before him.

И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

15 J oseph said to them, “What deed is this that you have done? Don’t you know that such a man as I can indeed divine?”

И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно?

16 J udah said, “What will we tell my lord? What will we speak? Or how will we clear ourselves? God has found out the iniquity of your servants. Behold, we are my lord’s slaves, both we, and he also in whose hand the cup is found.”

Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

17 H e said, “Far be it from me that I should do so. The man in whose hand the cup is found, he will be my slave; but as for you, go up in peace to your father.”

Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

18 T hen Judah came near to him, and said, “Oh, my lord, please let your servant speak a word in my lord’s ears, and don’t let your anger burn against your servant; for you are even as Pharaoh.

Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

19 M y lord asked his servants, saying, ‘Have you a father, or a brother?’

Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

20 W e said to my lord, ‘We have a father, an old man, and a child of his old age, a little one; and his brother is dead, and he alone is left of his mother; and his father loves him.’

И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си,и баща му го обича.

21 Y ou said to your servants, ‘Bring him down to me, that I may set my eyes on him.’

И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

22 W e said to my lord, ‘The boy can’t leave his father: for if he should leave his father, his father would die.’

И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

23 Y ou said to your servants, ‘Unless your youngest brother comes down with you, you will see my face no more.’

А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

24 W hen we came up to your servant my father, we told him the words of my lord.

И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

25 O ur father said, ‘Go again, buy us a little food.’

А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

26 W e said, ‘We can’t go down. If our youngest brother is with us, then we will go down: for we may not see the man’s face, unless our youngest brother is with us.’

ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

27 Y our servant, my father, said to us, ‘You know that my wife bore me two sons:

И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

28 a nd the one went out from me, and I said, “Surely he is torn in pieces”; and I haven’t seen him since.

Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

29 I f you take this one also from me, and harm happens to him, you will bring down my gray hairs with sorrow to Sheol.’

и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

30 N ow therefore when I come to your servant my father, and the boy is not with us; since his life is bound up in the boy’s life;

И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

31 i t will happen, when he sees that the boy is no more, that he will die. Your servants will bring down the gray hairs of your servant, our father, with sorrow to Sheol.

като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

32 F or your servant became collateral for the boy to my father, saying, ‘If I don’t bring him to you, then I will bear the blame to my father forever.’

Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

33 N ow therefore, please let your servant stay instead of the boy, my lord’s slave; and let the boy go up with his brothers.

Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

34 F or how will I go up to my father, if the boy isn’t with me?—lest I see the evil that will come on my father.”

Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.