1 J ob again took up his parable, and said,

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 “ Oh that I were as in the months of old, as in the days when God watched over me;

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 w hen his lamp shone on my head, and by his light I walked through darkness,

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 a s I was in the ripeness of my days, when the friendship of God was in my tent,

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 w hen the Almighty was yet with me, and my children were around me,

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 w hen my steps were washed with butter, and the rock poured out streams of oil for me,

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 w hen I went out to the city gate, when I prepared my seat in the street.

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 T he young men saw me and hid themselves. The aged rose up and stood.

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 T he princes refrained from talking, and laid their hand on their mouth.

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 T he voice of the nobles was hushed, and their tongue stuck to the roof of their mouth.

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 F or when the ear heard me, then it blessed me; and when the eye saw me, it commended me:

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 B ecause I delivered the poor who cried, and the fatherless also, who had no one to help him,

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 t he blessing of him who was ready to perish came on me, and I caused the widow’s heart to sing for joy.

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 I put on righteousness, and it clothed me. My justice was as a robe and a diadem.

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 I was eyes to the blind, and feet to the lame.

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 I was a father to the needy. The cause of him who I didn’t know, I searched out.

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 I broke the jaws of the unrighteous, and plucked the prey out of his teeth.

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 T hen I said, ‘I shall die in my own house, I shall number my days as the sand.

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

19 M y root is spread out to the waters. The dew lies all night on my branch.

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 M y glory is fresh in me. My bow is renewed in my hand.’

Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 “ Men listened to me, waited, and kept silence for my counsel.

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 A fter my words they didn’t speak again. My speech fell on them.

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 T hey waited for me as for the rain. Their mouths drank as with the spring rain.

За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

24 I smiled on them when they had no confidence. They didn’t reject the light of my face.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

25 I chose out their way, and sat as chief. I lived as a king in the army, as one who comforts the mourners.

Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.