1 M y son, don’t forget my teaching; but let your heart keep my commandments:

Сине мой, не забравяй поуката ми, И сърцето ти нека пази заповедите ми,

2 f or length of days, and years of life, and peace, will they add to you.

Защото дългоденствие, години от живот И мир ще ти притурят те.

3 D on’t let kindness and truth forsake you. Bind them around your neck. Write them on the tablet of your heart.

Благост и вярност нека не те оставят; Вържи ги около шията си, Начертай ги на плочата на сърцето си.

4 S o you will find favor, and good understanding in the sight of God and man.

Така ще намериш благоволение и добро име Пред Бога и човеците.

5 T rust in Yahweh with all your heart, and don’t lean on your own understanding.

Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум.

6 I n all your ways acknowledge him, and he will make your paths straight.

Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти.

7 D on’t be wise in your own eyes. Fear Yahweh, and depart from evil.

Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

8 I t will be health to your body, and nourishment to your bones.

Това ще бъде здраве за тялото ти И влага за косите ти.

9 H onor Yahweh with your substance, with the first fruits of all your increase:

Почитай Господа от имота си И от първаците на всичкия доход.

10 s o your barns will be filled with plenty, and your vats will overflow with new wine.

Така ще се изпълнят житниците ти с изобилие, И линовете ти ще се преливат с ново вино.

11 M y son, don’t despise Yahweh’s discipline, neither be weary of his reproof:

Сине мой, не презирай наказанието от Господа, И да ти не дотегва, когато Той те изобличава,

12 f or whom Yahweh loves, he reproves; even as a father reproves the son in whom he delights.

Защото Господ изобличава оня, когото люби, Както и бащата сина, който му е мил.

13 H appy is the man who finds wisdom, the man who gets understanding.

Блажен оня човек, който е намерил мъдрост, И човек, който е придобил разум,

14 F or her good profit is better than getting silver, and her return is better than fine gold.

Защото търговията с нея е по-износна от търговията със сребро, И печалбата от нея по-скъпа от чисто злато..

15 S he is more precious than rubies. None of the things you can desire are to be compared to her.

Тя е по-скъпа от безценни камъни И нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

16 L ength of days is in her right hand. In her left hand are riches and honor.

Дългоденствие е в десницата й, А в левицата й богатство и слава.

17 H er ways are ways of pleasantness. All her paths are peace.

Пътищата й са пътища приятни, И всичките й пътеки мир.

18 S he is a tree of life to those who lay hold of her. Happy is everyone who retains her.

Тя е дело на живот за тия, които я прегръщат И блажени са ония, които я държат.

19 B y wisdom Yahweh founded the earth. By understanding, he established the heavens.

С мъдрост Господ основа земята, С разум утвърди небето.

20 B y his knowledge, the depths were broken up, and the skies drop down the dew.

Чрез Неговото знание се разтвориха бездните И от облаците капе роса.

21 M y son, let them not depart from your eyes. Keep sound wisdom and discretion:

Сине мой, тоя неща да се не отдалечават от очите ти; Пази здравомислие и разсъдителност,

22 s o they will be life to your soul, and grace for your neck.

Така те ще бъдат живот на душата ти И украшение на шията ти.

23 T hen you shall walk in your way securely. Your foot won’t stumble.

Тогава ще ходиш безопасно по пътя си, И ногата ти не ще се спъне.

24 W hen you lie down, you will not be afraid. Yes, you will lie down, and your sleep will be sweet.

Когато лягаш не ще се страхуваш; Да! ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

25 D on’t be afraid of sudden fear, neither of the desolation of the wicked, when it comes:

Не ще се боиш от внезапен страх, Нито от бурята, когато нападне нечестивите,

26 f or Yahweh will be your confidence, and will keep your foot from being taken.

Защото Господ ще бъде твое упование, И ще пази ногата то да се не хване.

27 D on’t withhold good from those to whom it is due, when it is in the power of your hand to do it.

Не въздържай доброто от ония, на които се дължи, Когато ти дава ръка да им го направиш.

28 D on’t say to your neighbor, “Go, and come again; tomorrow I will give it to you,” when you have it by you.

Не казвай на ближния си: Иди върни се пак, И ще ти дам утре, Когато имаш при себе си това, което му се пада.

29 D on’t devise evil against your neighbor, since he dwells securely by you.

Не измисляй зло против ближния си, Който с увереност живее при тебе.

30 D on’t strive with a man without cause, if he has done you no harm.

Не се карай с него без причина, Като не ти е направил зло.

31 D on’t envy the man of violence. Choose none of his ways.

Не завиждай на насилник човек, И не избирай ни един от пътищата му,

32 F or the perverse is an abomination to Yahweh, but his friendship is with the upright.

Защото Господ се гнуси от опакия, Но интимно общува с праведните.

33 Y ahweh’s curse is in the house of the wicked, but he blesses the habitation of the righteous.

Проклетия от Господа има в дома на нечестивия; А Той благославя жилището на праведните.

34 S urely he mocks the mockers, but he gives grace to the humble.

Наистина Той се присмива на присмивачите. А на смирените дава благодат.

35 T he wise will inherit glory, but shame will be the promotion of fools.

Мъдрите ще наследят слава, А безумните ще отнесат срам.