1 Y ahweh said to Moses, “Chisel two stone tablets like the first: and I will write on the tablets the words that were on the first tablets, which you broke.

След това Господ каза на Моисея: Издялай се две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи плочи, които ти строши.

2 B e ready by the morning, and come up in the morning to Mount Sinai, and present yourself there to me on the top of the mountain.

Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината.

3 N o one shall come up with you or be seen anywhere on the mountain. Do not let the flocks or herds graze in front of that mountain.”

Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина: и овците и говедата да не пасат пред тая планина.

4 H e chiseled two tablets of stone like the first; and Moses rose up early in the morning, and went up to Mount Sinai, as Yahweh had commanded him, and took in his hand two stone tablets.

И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи.

5 Y ahweh descended in the cloud, and stood with him there, and proclaimed Yahweh’s name.

И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име.

6 Y ahweh passed by before him, and proclaimed, “Yahweh! Yahweh, a merciful and gracious God, slow to anger, and abundant in loving kindness and truth,

Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност,

7 k eeping loving kindness for thousands, forgiving iniquity and disobedience and sin; and that will by no means clear the guilty, visiting the iniquity of the fathers on the children, and on the children’s children, on the third and on the fourth generation.”

Който пази милост за хиляди поколания, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение.

8 M oses hurried and bowed his head toward the earth, and worshiped.

Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони;

9 H e said, “If now I have found favor in your sight, Lord, please let the Lord go among us; although this is a stiff-necked people; pardon our iniquity and our sin, and take us for your inheritance.”

и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство.

10 H e said, “Behold, I make a covenant: before all your people I will do marvels, such as have not been worked in all the earth, nor in any nation; and all the people among which you are shall see the work of Yahweh; for it is an awesome thing that I do with you.

И Господ ме каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно.

11 O bserve that which I command you today. Behold, I drive out before you the Amorite, the Canaanite, the Hittite, the Perizzite, the Hivite, and the Jebusite.

Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца;

12 B e careful, lest you make a covenant with the inhabitants of the land where you are going, lest it be for a snare in the middle of you:

но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето, да не би да стане примка между вас.

13 b ut you shall break down their altars, and dash in pieces their pillars, and you shall cut down their Asherah poles;

Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш;

14 f or you shall worship no other god: for Yahweh, whose name is Jealous, is a jealous God.

защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог.

15 “ Don’t make a covenant with the inhabitants of the land, lest they play the prostitute after their gods, and sacrifice to their gods, and one call you and you eat of his sacrifice;

Внимавай да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят, да ядеш от жертвите им;

16 a nd you take of their daughters to your sons, and their daughters play the prostitute after their gods, and make your sons play the prostitute after their gods.

и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та тия техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им.

17 “ You shall make no cast idols for yourselves.

Да не си направиш леяни богове.

18 “ You shall keep the feast of unleavened bread. Seven days you shall eat unleavened bread, as I commanded you, at the time appointed in the month Abib; for in the month Abib you came out of Egypt.

Празника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет.

19 “ All that opens the womb is mine; and all your livestock that is male, the firstborn of cow and sheep.

Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца.

20 Y ou shall redeem the firstborn of a donkey with a lamb. If you will not redeem it, then you shall break its neck. You shall redeem all the firstborn of your sons. No one shall appear before me empty.

А първороденото на осела да откупиш с агне; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце.

21 “ Six days you shall work, but on the seventh day you shall rest: in plowing time and in harvest you shall rest.

Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш.

22 “ You shall observe the feast of weeks with the first fruits of wheat harvest, and the feast of harvest at the year’s end.

И да пазиш празника на седмиците, то ест, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината.

23 T hree times in the year all your males shall appear before the Lord Yahweh, the God of Israel.

Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог.

24 F or I will drive out nations before you and enlarge your borders; neither shall any man desire your land when you go up to appear before Yahweh, your God, three times in the year.

Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината.

25 “ You shall not offer the blood of my sacrifice with leavened bread. The sacrifice of the feast of the Passover shall not be left to the morning.

Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане нещо от жертвата на пасхалния празник до утринта,

26 “ You shall bring the first of the first fruits of your ground to the house of Yahweh your God. “You shall not boil a young goat in its mother’s milk.”

Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.

27 Y ahweh said to Moses, “Write you these words: for in accordance with these words I have made a covenant with you and with Israel.”

Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля.

28 H e was there with Yahweh forty days and forty nights; he neither ate bread, nor drank water. He wrote on the tablets the words of the covenant, the ten commandments.

И Моисей стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте заповеди.

29 W hen Moses came down from Mount Sinai with the two tablets of the testimony in Moses’ hand, when he came down from the mountain, Moses didn’t know that the skin of his face shone by reason of his speaking with him.

И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с Бог.

30 W hen Aaron and all the children of Israel saw Moses, behold, the skin of his face shone; and they were afraid to come near him.

Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него.

31 M oses called to them, and Aaron and all the rulers of the congregation returned to him; and Moses spoke to them.

За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори на тях.

32 A fterward all the children of Israel came near, and he gave them all the commandments that Yahweh had spoken with him on Mount Sinai.

След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.

33 W hen Moses was done speaking with them, he put a veil on his face.

И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало.

34 B ut when Moses went in before Yahweh to speak with him, he took the veil off, until he came out; and he came out, and spoke to the children of Israel that which he was commanded.

Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните, онова, което му беше заповядано.

35 T he children of Israel saw Moses’ face, that the skin of Moses’ face shone: and Moses put the veil on his face again, until he went in to speak with him.

И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с Господа.