1 E very wise woman builds her house, but the foolish one tears it down with her own hands.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

2 H e who walks in his uprightness fears Yahweh, but he who is perverse in his ways despises him.

Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

3 T he fool’s talk brings a rod to his back, but the lips of the wise protect them.

В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

4 W here no oxen are, the crib is clean, but much increase is by the strength of the ox.

Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 A truthful witness will not lie, but a false witness pours out lies.

Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

6 A scoffer seeks wisdom, and doesn’t find it, but knowledge comes easily to a discerning person.

Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

7 S tay away from a foolish man, for you won’t find knowledge on his lips.

Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 T he wisdom of the prudent is to think about his way, but the folly of fools is deceit.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

9 F ools mock at making atonement for sins, but among the upright there is good will.

Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

10 T he heart knows its own bitterness and joy; he will not share these with a stranger.

Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

11 T he house of the wicked will be overthrown, but the tent of the upright will flourish.

Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

12 T here is a way which seems right to a man, but in the end it leads to death.

Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

13 E ven in laughter the heart may be sorrowful, and mirth may end in heaviness.

Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14 T he unfaithful will be repaid for his own ways; likewise a good man will be rewarded for his ways.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

15 A simple man believes everything, but the prudent man carefully considers his ways.

Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 A wise man fears, and shuns evil, but the fool is hot headed and reckless.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 H e who is quick to become angry will commit folly, and a crafty man is hated.

Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18 T he simple inherit folly, but the prudent are crowned with knowledge.

Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19 T he evil bow down before the good, and the wicked at the gates of the righteous.

Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

20 T he poor person is shunned even by his own neighbor, but the rich person has many friends.

Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21 H e who despises his neighbor sins, but blessed is he who has pity on the poor.

Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22 D on’t they go astray who plot evil? But love and faithfulness belong to those who plan good.

Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

23 I n all hard work there is profit, but the talk of the lips leads only to poverty.

От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24 T he crown of the wise is their riches, but the folly of fools crowns them with folly.

Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

25 A truthful witness saves souls, but a false witness is deceitful.

Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

26 I n the fear of Yahweh is a secure fortress, and he will be a refuge for his children.

В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27 T he fear of Yahweh is a fountain of life, turning people from the snares of death.

Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28 I n the multitude of people is the king’s glory, but in the lack of people is the destruction of the prince.

Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29 H e who is slow to anger has great understanding, but he who has a quick temper displays folly.

Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

30 T he life of the body is a heart at peace, but envy rots the bones.

Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

31 H e who oppresses the poor shows contempt for his Maker, but he who is kind to the needy honors him.

Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

32 T he wicked is brought down in his calamity, but in death, the righteous has a refuge.

Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

33 W isdom rests in the heart of one who has understanding, and is even made known in the inward part of fools.

В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

34 R ighteousness exalts a nation, but sin is a disgrace to any people.

Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

35 T he king’s favor is toward a servant who deals wisely, but his wrath is toward one who causes shame.

Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.