1 L a donna saggia edifica la sua casa, ma la stolta la demolisce con le proprie mani.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

2 C hi cammina nella sua rettitudine teme l'Eterno, ma chi è pervertito nelle sue vie lo disprezza.

Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

3 N ella bocca dello stolto c'è il germoglio della superbia, ma le labbra dei saggi li custodiscono.

В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

4 D ove non ci sono buoi la greppia è vuota, ma l'abbondanza del raccolto sta nella forza del bue.

Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 I l testimone fedele non mentisce, ma il testimone falso proferisce menzogne.

Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

6 L o schernitore cerca la sapienza e non la trova, ma la conoscenza è cosa facile per chi ha intendimento.

Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

7 A llontanati dall'uomo stolto perché non troverai conoscenza sulle sue labbra.

Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 L a sapienza dell'uomo prudente sta nel discernere la propria strada, ma la follia degli stolti è inganno.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

9 G li stolti ridono del peccato, ma tra gli uomini retti c'è grazia.

Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

10 I l cuore conosce la sua propria amarezza, ma un estraneo non può prendere parte alla sua gioia.

Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

11 L a casa degli empi sarà distrutta, ma la tenda degli uomini retti fiorirà.

Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

12 C 'è una via che all'uomo sembra diritta ma la sua fine sfocia in vie di morte.

Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

13 A nche nel riso il cuore può essere nell'afflizione, e la gioia stessa può finire nel dolore.

Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14 L o sviato di cuore si sazierà delle sue vie, e l'uomo dabbene si sazierà dei suoi frutti.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

15 L o sciocco crede ad ogni parola, ma l'uomo prudente fa bene attenzione ai suoi passi.

Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 L 'uomo saggio teme e si allontana dal male, ma lo stolto si adira ed è presuntuoso.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 C hi è facile all'ira commette follie e l'uomo con intenzioni cattive è odiato.

Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18 G li sciocchi ereditano stoltezza, ma i prudenti sono coronati di conoscenza.

Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19 I malvagi si inchineranno davanti ai buoni e gli empi alle porte dei giusti.

Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

20 I l povero è odiato dal suo stesso amico, ma il ricco ha molti corteggiatori.

Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21 C hi disprezza il suo prossimo pecca, ma chi ha pietà dei poveri è beato.

Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22 N on deviano forse dalla retta via quelli che tramano il male? Ma quelli che pensano il bene troveranno benignità e verità.

Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

23 I n ogni fatica c'è un guadagno, ma il parlare ozioso porta solo alla povertà.

От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24 L a corona dei saggi è la loro ricchezza, ma la follia degli stolti è follia.

Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

25 U n testimone verace salva delle vite ma un falso testimone proferisce menzogne.

Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

26 N el timore dell'Eterno c'è una grande sicurezza, e i suoi figli avranno un luogo di rifugio.

В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27 I l timore dell'Eterno è una fonte di vita che fa evitare i lacci della morte.

Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28 L a gloria del re è nella moltitudine del popolo, ma la rovina del principe è nella scarsità della gente.

Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29 C hi è lento all'ira ha molta prudenza, ma chi è facile all'ira mette in mostra la sua follia.

Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

30 U n cuore sano è vita per il corpo, ma l'invidia è il tarlo delle ossa.

Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

31 C hi opprime il povero oltraggia colui che l'ha fatto, ma chi ha pietà del bisognoso lo onora.

Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

32 L 'empio è travolto dalla sua stessa malvagità, ma il giusto ha speranza nella sua stessa morte.

Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

33 L a sapienza riposa nel cuore di chi ha intendimento, ma ciò che è nel cuore degli stolti viene reso noto.

В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

34 L a giustizia innalza una nazione, ma il peccato è la vergogna dei popoli.

Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

35 I l favore del re è per il servo che agisce saggiamente, ma la sua ira è contro chi si comporta vergognosamente.

Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.