1 O rice femeie înţeleaptă îşi zideşte casa, dar cea proastă o dărâmă cu înseşi mâinile ei.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

2 C ine umblă cu dreptate se teme de Domnul, dar cel ce merge pe căi strâmbe Îl dispreţuieşte.

Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

3 V orbirea prostului aduce o nuia pentru spinarea lui, dar cei înţelepţi sunt protejaţi de buzele lor.

В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

4 U nde nu sunt boi, ieslea este goală, dar puterea boilor aduce belşug de roade.

Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 M artorul adevărat nu înşală, dar un martor mincinos spune numai minciuni.

Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

6 B atjocoritorul caută înţelepciunea dar n-o găseşte, însă pentru cel priceput cunoştinţa este un lucru uşor.

Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

7 D epărtează-te de omul prost pentru că nu vei găsi cunoştinţă pe buzele lui!

Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 Î nţelepciunea celui prudent îl face să-şi înţeleagă căile, dar prostia proştilor înşală.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

9 P roştii glumesc cu păcatul, dar între cei drepţi este bunăvoinţă.

Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

10 I nima îşi cunoaşte necazurile ei şi nici un străin nu poate lua parte la bucuria ei.

Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

11 C asa celor răi va fi distrusă, dar cortul celor drepţi va înflori.

Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

12 E xistă o cale ce pare dreaptă omului, dar la urmă duce spre moarte.

Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

13 C hiar şi în mijlocul râsului inima poate fi îndurerată, iar bucuria poate sfârşi în întristare.

Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14 C el cu inima rătăcită va fi pedepsit pentru căile lui, iar omul bun va primi o răsplată pentru ale lui.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

15 C el naiv crede orice cuvânt, dar cel prudent îşi gândeşte bine paşii.

Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 O mul înţelept se teme de Domnul şi evită răul, dar cel prost este insolent şi prea încrezător în sine.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 C el iute la mânie face prostii şi omul cu intenţii rele este dispreţuit.

Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18 C ei naivi moştenesc prostie, dar cei prudenţi sunt încununaţi cu ştiinţă.

Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19 O amenii răi se vor pleca înaintea celor buni şi cei ticăloşi se vor pleca la porţile celui drept.

Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

20 S ăracul este evitat chiar şi de semenii lui, dar bogatul are mulţi prieteni.

Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21 C ine îşi dispreţuieşte semenii păcătuieşte, dar binecuvântat este cine are milă de cel nevoiaş.

Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22 N u se rătăcesc cei ce plănuiesc răul? Cei ce plănuiesc binele însă găsesc bunătate şi credincioşie.

Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

23 Î n orice muncă grea există şi un câştig, dar a vorbi doar duce numai la sărăcie.

От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24 B ogăţia este o coroană pentru cei înţelepţi, dar prostia proştilor rodeşte prostie.

Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

25 M artorul sincer salvează vieţi, dar martorul fals este înşelător.

Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

26 C ine se teme de Domnul are o fortăreaţă sigură, şi El va fi un refugiu pentru copiii lui.

В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27 F rica de Domnul este un izvor de viaţă, îndepărtând omul de la cursele morţii.

Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28 P oporul numeros este slava regelui, dar, fără supuşi, prinţul este ruinat.

Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29 C el răbdător are mare pricepere, dar cine este iute la mânie face prostii.

Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

30 O inimă liniştită este viaţa trupului, dar invidia este putrezirea oaselor.

Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

31 C ine asupreşte pe sărac dispreţuieşte pe Creatorul său, dar cine are milă de nevoiaş Îl onorează pe Dumnezeu.

Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

32 C el rău este doborât de răutatea lui, dar cel drept chiar şi la moarte are un refugiu.

Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

33 Î nţelepciunea se odihneşte în mintea celui priceput şi chiar printre proşti se lasă cunoscută.

В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

34 D reptatea înalţă un neam, dar păcatul este o ruşine pentru orice popor.

Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

35 B unăvoinţa regelui este pentru slujitorul priceput, dar mânia lui este pentru cel care-l face de ruşine.

Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.