1 S pune-ne, tu, cea mai frumoasă dintre femei, unde a plecat iubitul tău? Pe unde s-a întors iubitul tău, ca să-l căutam şi noi împreună cu tine? Sulamita

Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

2 I ubitul meu a coborât în grădina lui, la straturile de mirodenii, ca să-şi păstorească turma în grădini şi să culeagă crini.

Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

3 E u sunt a iubitului meu şi iubitul meu este al meu! El îşi paşte turma printre crini. Iubitul

Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

4 E şti frumoasă, draga mea, ca Tirţa, încântătoare ca Ierusalimul, straşnică, asemenea unei oştiri cu steaguri!

Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

5 Î ntoarce-ţi ochii de la mine fiindcă mă tulbură! Părul tău este ca o turmă de capre care coboară zbenguindu-se din Ghilad!

Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

6 D inţii tăi sunt asemenea unei turme de oi care vine de la scăldătoare; fiecare dintre ele are gemeni şi nici una din ele nu este singură!

Зъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

7 T âmplele tale sunt ca nişte jumătăţi de rodie, în spatele voalului!

Челото ти под булото е Като част от нар.

8 D eşi am şaizeci de prinţese, optzeci de ţiitoare şi fecioare fără număr,

Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

9 d oar una este porumbiţa mea, desăvârşita mea, singura fiică a mamei sale, cea mai pură odraslă a celei ce a născut-o. Fecioarele o privesc şi o binecuvântează, prinţesele şi ţiitoarele o laudă. Corul

Но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

10 C ine este aceasta care se iveşte asemenea zorilor, frumoasă precum luna, pură precum soarele, straşnică asemenea unei oştiri cu steaguri? Sulamita

Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

11 M -am coborât în grădina cu nuci pentru a admira verdeaţa proaspătă din vale, pentru a vedea dacă a înmugurit viţa şi dacă a înflorit rodiul.

Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

12 Î nainte de a-mi da seama, inima m-a purtat în carele poporului prinţului. Corul

Без да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

13 Î ntoarce-te, întoarce-te, Sulamito, întoarce-te, întoarce-te, ca să te putem privi! Iubitul De ce vă uitaţi la Sulamita ca la una care dansează în mijlocul a două cete?

Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!