1 Î ntr-o zi, Isus se afla într-un loc oarecare şi se ruga. După ce a terminat, unul din ucenicii Lui I-a zis: – Doamne, învaţă-ne să ne rugăm, aşa cum i-a învăţat şi Ioan pe ucenicii lui!

И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.

2 E l le-a zis: – Când vă rugaţi, să ziceţi astfel: „Tată, sfinţească-se Numele Tău, vie Împărăţia Ta!

А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство,;

3 P âinea noastră, cea de toate zilele, dă-ne-o nouă în fiecare zi!

давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

4 Ş i ne iartă nouă păcatele noastre, pentru că şi noi iertăm oricui ne este dator! Şi nu ne lăsa să cădem în ispită! “

и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение,.

5 A poi le-a zis: – Cine dintre voi, care are un prieten, se duce la acesta la miezul nopţii să-i spună: „Prietene, împrumută-mi trei pâini,

И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,

6 p entru că a venit la mine, din călătorie, un prieten de-al meu şi n-am nimic ce să-i pun înainte!“?

понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;

7 A cela i-ar răspunde dinăuntru: „Nu mă deranja; uşa este deja încuiată, iar copiii mei sunt cu mine în pat; nu mă pot ridica să-ţi dau!“

и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам;

8 V ă spun că, deşi nu s-ar ridica să-i dea pentru că-i este prieten, totuşi, ca să nu se facă de ruşine, până la urmă tot se va ridica şi-i va da orice are nevoie.

казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

9 P rin urmare, vă spun: cereţi şi vi se va da; căutaţi şi veţi găsi; bateţi şi vi se va deschide!

И аз ви казвам: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

10 C ăci oricine cere primeşte; cel ce caută găseşte, iar celui ce bate i se va deschide.

Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

11 C ine este tatăl acela dintre voi care, atunci când fiul său îi cere un peşte, să-i dea în schimb un şarpe?

И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?

12 S au care, atunci când acesta îi cere un ou, să-i dea un scorpion?

Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?

13 A şadar, dacă voi, care sunteţi răi, ştiţi să daţi daruri bune copiilor voştri, cu cât mai mult Tatăl Care este în ceruri va da Duhul Sfânt celor ce I-L cer! Isus şi Beelzebub

И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него!

14 I sus a scos un demon care era mut şi, după ce demonul a ieşit, omul care fusese mut a început să vorbească, iar mulţimile se mirau.

Еднаж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бясът, немият проговори, и народът се почуди.

15 U nii dintre ei însă ziceau: „El scoate demonii cu ajutorul lui Beelzebul, conducătorul demonilor!“

А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

16 A lţii, ca să-L pună la încercare, Îi cereau un semn din cer.

А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.

17 D ar Isus le cunoştea gândurile, aşa că le-a zis: „Orice împărăţie dezbinată împotriva ei înseşi este ruinată şi o casă dezbinată împotriva ei înseşi se prăbuşeşte.

Но той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и дом, разделен против себе си,(Гръцки: Против дома.) пада.

18 D acă Satan este dezbinat împotriva lui însuşi, cum va dăinui împărăţia lui?! Căci voi ziceţi că Eu scot demonii cu ajutorul lui Beelzebul!

Така също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете, чрез Веелзевула,

19 Ş i dacă Eu scot demonii cu ajutorul lui Beelzebul, fiii voştri cu ajutorul cui îi scot? De aceea ei vor fi judecătorii voştri!

и ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.

20 D ar dacă Eu scot demonii cu degetul lui Dumnezeu, atunci Împărăţia lui Dumnezeu a venit peste voi!

Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

21 C ând cel puternic, pe deplin înarmat, îşi păzeşte propria curte, bunurile lui sunt în siguranţă.

Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.

22 D ar când vine unul şi mai puternic şi-l biruieşte, îi ia toate armele pe care s-a bazat şi apoi împarte prăzile.

Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.

23 C ine nu este cu Mine este împotriva Mea, iar cine nu adună cu Mine, risipeşte.

Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

24 C ând duhul necurat iese afară dintr-un om, el umblă prin locuri pustii, căutând odihnă, dar n- o găseşte. Atunci îşi spune: «Mă voi întoarce în casa mea, de unde am ieşit!»

Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.

25 Ş i când vine, o găseşte măturată şi împodobită.

И като дойде, намира я пометена и наредена.

26 A tunci se duce şi mai ia alte şapte duhuri, mai rele decât el, şi intră şi locuiesc acolo, iar starea din urmă a acelui om ajunge mai rea decât cea dintâi.“

Тогава отива и взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

27 Î n timp ce Isus spunea aceste lucruri, o femeie din mulţime şi-a înălţat glasul şi a zis: „Ferice de pântecele care Te-a născut şi de sânii care Te-au alăptat!“

Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.

28 D ar El a zis: „Ferice mai degrabă de cei ce aud Cuvântul lui Dumnezeu şi-l păzesc!“ Semnul profetului Iona

А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

29 Î n timp ce mulţimile creşteau la număr, El a început să spună: „Această generaţie este o generaţie rea. Ea caută un semn, dar nu i se va da alt semn decât semnul lui Iona.

А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на Иона.

30 C ăci aşa cum Iona a fost un semn pentru niniveni, tot aşa va fi şi Fiul Omului pentru generaţia aceasta.

Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

31 Î mpărăteasa din sud se va scula la judecată alături de oamenii din generaţia aceasta şi-i va condamna, pentru că ea a venit de la marginile pământului ca să asculte înţelepciunea lui Solomon, iar aici iată că se află Unul mai mare decât Solomon!

Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.

32 B ărbaţii din Ninive se vor scula la judecată alături de această generaţie şi o vor condamna, pentru că ei s-au pocăit la predica lui Iona, iar aici iată că se află Unul mai mare decât Iona! Felinarul trupului

Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.

33 N imeni nu aprinde un felinar ca să-l pună într-o ascunzătoare (sau sub un oboroc), ci îl pune pe un suport, pentru ca cei ce intră, să vadă lumina.

Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.

34 O chiul tău este felinarul trupului tău. Când ochiul tău este sănătos, tot trupul tău este plin de lumină, dar când ochiul tău este rău, atunci tot trupul tău este plin de întuneric.

Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

35 I a seama deci ca lumina care este în tine să nu fie întuneric!

Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

36 P rin urmare, dacă tot trupul tău este plin de lumină, fără să aibă vreo parte întunecată, va fi întru totul plin de lumină, ca atunci când te-ar lumina o lampă cu lumina ei.“ Vai de voi, farisei!

Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.

37 Î n timp ce Isus vorbea, un fariseu L-a rugat să mănânce la el. Isus a intrat şi S-a aşezat să mănânce.

Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

38 F ariseul s-a mirat când a văzut că Isus nu Se spălase înainte de masă.

Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се оми първо преди обеда.

39 D omnul i-a zis: „Voi, fariseii, curăţaţi pe dinafară paharul şi farfuria, dar pe dinăuntru sunteţi plini de jaf şi de răutate!

И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и на паницата; а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

40 N esăbuiţilor, oare Cel Ce a făcut partea dinafară n-a făcut şi partea dinăuntru?

Несмислени! Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

41 D aţi deci milostenie din lucrurile dinăuntru, şi atunci toate vor fi curate pentru voi!

По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

42 D ar vai de voi, fariseilor! Căci voi daţi zeciuială din mentă, din rută şi din orice zarzavat, dar neglijaţi dreptatea şi dragostea lui Dumnezeu! Pe acestea trebuia să le faceţi, iar pe acelea să nu le neglijaţi!

Но горко на вас фарисеи, защото давате десетък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.

43 V ai de voi, fariseilor! Căci voi iubiţi să vi se dea scaunul de onoare în sinagogi şi să fiţi salutaţi în pieţe!

Горко вам фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

44 V ai de voi! Căci voi sunteţi ca mormintele care nu se văd şi peste care oamenii umblă fără să ştie! “

Горко вам! Защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.

45 U nul dintre experţii în Lege I-a zis: „Învăţătorule, spunând aceste lucruri, ne insulţi şi pe noi!“

И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.

46 D ar El a zis: „Vai şi de voi, experţi în Lege! Căci îi faceţi pe oameni să ducă poveri grele de purtat, dar voi nu le atingeţi nici măcar cu unul din degetele voastre!

А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

47 V ai de voi! Căci voi zidiţi mormintele profeţilor pe care i-au ucis strămoşii voştri!

Горко вам! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

48 P rin urmare, voi sunteţi martori şi încuviinţaţi faptele strămoşilor voştri, căci ei i-au ucis, iar voi le zidiţi mormintele!

И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.

49 D e aceea înţelepciunea lui Dumnezeu a zis: «Le voi trimite profeţi şi apostoli, însă pe unii dintre ei îi vor ucide, iar pe alţii îi vor persecuta»,

Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;

50 c a să se ceară de la această generaţie sângele tuturor profeţilor, care a fost vărsat de la întemeierea lumii

за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света, _

51 – de la sângele lui Abel până la sângele lui Zaharia, care a pierit între altar şi Templu. Da, vă spun că va fi cerut de la generaţia aceasta!

от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.

52 V ai de voi, experţi în Lege! Căci aţi luat cu voi cheia cunoaşterii; nici voi n-aţi intrat şi i-aţi împiedicat astfel şi pe cei ce intrau!“

Горко но вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

53 C ând Isus a ieşit de acolo, cărturarii şi fariseii au început să-L critice cu înverşunare şi să-I pună întrebări ostile despre multe lucruri,

И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,

54 u neltind împotriva Lui ca să-L prindă în cursă cu ceva ce ar putea spune.

като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.