1 D acă stai la masă împreună cu un conducător, ia seama bine la ceea ce este înaintea ta!

Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе

2 P une-ţi un cuţit la gâtlej dacă eşti un om nesăţios!

Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,

3 N u pofti delicatesele lui pentru că sunt o hrană înşelătoare!

Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.

4 N u te trudi să te îmbogăţeşti; fii înţelept să arăţi cumpătare!

Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.

5 A bia ţi-ai aruncat ochii asupra bogăţiei şi nu mai este, căci, în mod sigur, îi vor creşte aripi, şi va fugi spre ceruri ca un vultur!

Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.

6 N u mânca pâinea zgârcitului şi nu pofti delicatesele lui,

Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,

7 c ăci el este omul care întotdeauna se gândeşte la cost! „Mănâncă şi bea“, îţi spune el, dar inima lui nu este cu tine.

Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.

8 V ei vărsa bucăţica pe care ai mâncat-o şi-ţi vei irosi cuvintele tale plăcute.

Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.

9 N u vorbi unui prost, căci el va dispreţui înţelepciunea cuvintelor tale!

Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.

10 N u muta hotarul cel vechi şi nu intra pe ogorul orfanilor,

Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,

11 c ăci Apărătorul lor este puternic! El le va apăra cauza împotriva ta.

Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.

12 A pleacă-ţi inima spre învăţătură şi urechile la cuvintele cunoştinţei!

Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.

13 N u scuti copilul de disciplinare, căci dacă îl pedepseşti cu nuiaua, nu va muri!

Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.

14 D acă îl pedepseşti cu nuiaua, îi vei salva sufletul din Locuinţa Morţilor.

Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада.

15 F iul meu, dacă inima ta este înţeleaptă, atunci inima mea se va bucura.

Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.

16 L ăuntrul fiinţei mele se va înveseli când buzele tale vor spune ce este drept.

Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото

17 N u-ţi lăsa inima să invidieze pe cei păcătoşi, ci să ai întotdeauna frică de Domnul!

Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,

18 C u siguranţă există o răsplată viitoare şi nădejdea ta nu va fi tăiată!

Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

19 A scultă, fiul meu, şi fii înţelept, păstrează-ţi inima pe cărarea dreaptă!

Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,

20 N u fi printre cei care beau mult vin, nici printre cei ce se ghiftuiesc cu carne,

Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,

21 c ăci beţivul şi mâncăul vor sărăci, iar somnolenţa îi va îmbrăca în zdrenţe!

Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.

22 A scultă de tatăl tău, care ţi-a dat viaţă şi nu-ţi dispreţui mama, când a îmbătrânit!

Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.

23 C umpără adevărul şi nu-l vinde, dobândeşte înţelepciunea, învăţătura şi priceperea!

Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.

24 T atăl celui drept va avea mari bucurii; cine are un fiu înţelept se bucură de el.

Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.

25 S ă se bucure tatăl tău şi mama ta, să se înveselească cea care te-a născut!

Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.

26 F iul meu, dă-mi inima ta şi să găsească plăcere ochii tăi în căile mele,

Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,

27 c ăci prostituata este o groapă adâncă şi femeia străină este o fântână îngustă.

Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.

28 E a pândeşte ca un hoţ şi îi înmulţeşte pe cei necredincioşi între oameni.

Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.

29 A le cui sunt vaiurile? Ale cui sunt oftările? Ale cui sunt certurile? Ale cui sunt plângerile? Ale cui sunt rănile fără motiv? Ai cui sunt ochii roşii?

Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? -

30 A le celor ce întârzie la vin şi care se duc să caute vasul cu vin amestecat.

На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.

31 N u te uita la vin când este roşu, când spumegă în pahar şi când alunecă uşor!

Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,

32 C ăci la urmă muşcă ca un şarpe şi otrăveşte ca o viperă.

Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.

33 O chii tăi vor vedea lucruri ciudate şi inima ta va vorbi lucruri stricate.

Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;

34 V ei fi ca un om culcat în mijlocul mării sau ca unul întins pe vârful unui catarg.

Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.

35 „ M-au lovit, dar nu m-au rănit! M-au bătut, dar nu simt nimic! Când mă voi trezi, pot găsi altceva de băut?“

Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?