1 T he wise woman builds her house, but the foolish woman tears it down with her own hands.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

2 H e who walks in honor fears the Lord, but he who is sinful in his ways hates Him.

Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

3 A foolish man’s talk brings a stick to his back, but the lips of the wise will keep them safe.

В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

4 T here is no grain where there are no oxen, but much grain comes by the strength of the ox.

Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 A faithful man who tells what he knows will not lie, but the man who is not faithful will lie.

Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

6 O ne who laughs at the truth looks for wisdom and does not find it, but much learning is easy to him who has understanding.

Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

7 G o away from a foolish man, for you will not find words of much learning.

Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 T he wisdom of the wise man is to understand what to do, but lying is the foolish way of fools.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

9 F ools laugh at sin, but the favor of God is among the faithful.

Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

10 T he heart knows when it is bitter, and a stranger cannot share its joy.

Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

11 T he house of the sinful will be destroyed, but all will go well in the tent of the faithful.

Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

12 T here is a way which looks right to a man, but its end is the way of death.

Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

13 E ven while laughing the heart may be in pain, and the end of joy may be sorrow.

Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14 T he man who has gone back into sin will get the fruit of his ways, and a good man will get the fruit of what he does.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

15 T he one who is easy to fool believes everything, but the wise man looks where he goes.

Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 A wise man fears God and turns away from what is sinful, but a fool is full of pride and is not careful.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 H e who has a quick temper acts in a foolish way, and a man who makes sinful plans is hated.

Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18 T hose who are easy to fool are foolish, but the wise have much learning.

Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19 S inful men will bow in front of the good, and at the gates of those who are right with God.

Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

20 T he poor man is hated even by his neighbor, but the rich man has many friends.

Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21 H e who hates his neighbor sins, but happy is he who shows loving-favor to the poor.

Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22 D o not those who make sinful plans go the wrong way? Kindness and truth are for those who plan good.

Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

23 S ome good comes from all work. Nothing but talk leads only to being poor.

От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24 W hat the wise receive is their riches, but fools are known by their foolish ways.

Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

25 A faithful man who tells what he knows saves lives, but he who tells lies hurts others.

Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

26 T here is strong trust in the fear of the Lord, and His children will have a safe place.

В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27 T he fear of the Lord is a well of life. Its waters keep a man from death.

Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28 T he shining-greatness of a king is in many people, but without people a prince has nothing.

Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29 H e who is slow to get angry has great understanding, but he who has a quick temper makes his foolish way look right.

Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

30 A heart that has peace is life to the body, but wrong desires are like the wasting away of the bones.

Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

31 H e who makes it hard for the poor brings shame to his Maker, but he who shows loving-favor to those in need honors Him.

Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

32 T he sinful is thrown down by his wrong-doing, but the man who is right with God has a safe place when he dies.

Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

33 W isdom rests in the heart of one who has understanding, but what is in the heart of fools is made known.

В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

34 B eing right with God makes a nation great, but sin is a shame to any people.

Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

35 T he king’s favor is toward a wise servant, but his anger is toward the one who brings shame by what he does.

Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.