1 T hen Joab was told, “See, the king is crying. He is filled with sorrow for Absalom.”

И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жалее Авесалома.

2 S o the happiness of winning the battle that day was changed to sorrow for all the people. For they heard that day, “The king is filled with sorrow for his son.”

И в оня ден победата се обърна в печал между целия народ; защото в оня ден людете чуха да казват: Царят бил печален за сина си.

3 S o the people were quiet as they went in secret into the city that day. They acted like people who are ashamed when they run away from a battle.

И през оня ден людете влизаха в града скришно, както посрамени люде, които се спотайват, когато бягат изсред сражението.

4 T he king covered his face and cried out with a loud voice, “O my son Absalom, O Absalom, my son, my son!”

А царят покри лицето си; и царят викаше със силен глас: Сине мой Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

5 T hen Joab came into the house to the king and said, “Today you have covered the faces of all your servants with shame. Today they have saved your life and the lives of your sons and daughters, your wives and the women who act as your wives.

Тогава Иоав влезе при царя в къщата та рече: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.

6 B ut you love those who hate you, and hate those who love you. You have shown today that rulers and servants are nothing to you. For today I see that if Absalom were alive and all of us were dead, you would be pleased.

Понеже обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес познах, че ако беше останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.

7 S o now get up and go out and speak in kindness to your servants. I swear by the Lord that if you do not, for sure not a man will stay with you this night. And this will be worse for you than all the bad things that have happened to you since you were young.”

Сега, прочее, стани, излез та говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тая нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.

8 S o the king got up and sat in the gate. When they told all the people, “See, the king is sitting in the gate,” then all the people came to the king. David Returns to Jerusalem Now every man of Israel had run to his tent.

Тогава царят стана та седна в портата. И известиха на всичките люде, казвайки: Ето, царят седи в портата. И всичките люде дойдоха при царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатъра си.

9 A nd all the people in all the family groups of Israel were arguing. They said, “The king saved us from those who hate us. He saved us from the Philistines. But now he has run from Absalom and away from the land.

Тогава всичките люде на всичките Израилеви племена се препираха, казвайки: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни, и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побягна от земята поради Авесалома;

10 W e chose Absalom to rule over us and he has died in battle. So now why do you say nothing about bringing the king back?”

сега, прочее, като умря в сражението Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

11 T hen King David sent word to Zadok and Abiathar the religious leaders, saying, “Speak to the leaders of Judah. Say to them, ‘Why are you the last to bring the king back to his house? I have heard from all Israel for me to return to my house.

Тогава цар Давид прати до свещениците Садока и Авиатара, да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини, като кажете: Защо сте вие последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да ги възвърнат в къщата му?

12 Y ou are my brothers. You are my bone and my flesh. Why should you be the last to bring back the king?’

Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо, прочее, сте последни да възвърнете царя?

13 A nd say to Amasa, ‘Are you not my bone and my flesh? May God do so to me, and more also, if you will not be the captain of my army at all times instead of Joab.’”

А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако не бъдеш ти винаги военачалник пред мене вместо Иоава.

14 H e changed the hearts of all the men of Judah as if they were one man. So they sent word to the king, saying, “Return, you and all your servants.”

И той склони сърцата на всичките Юдови мъже, като на един човек; тъй че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всичките твои слуги.

15 S o the king returned and came as far as the Jordan. Judah came to Gilgal to meet the king and bring him over the Jordan.

И тъй, царят се върна та дойде до Иордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан.

16 T hen Gera’s son Shimei, the Benjamite from Bahurim, came down in a hurry with the men of Judah to meet King David.

Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза та слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давида.

17 T here were 1, 000 men of Benjamin with him. And Ziba the servant of the family of Saul came with his fifteen sons and twenty servants. They rushed to the king at the Jordan.

И с него бяха хиляда мъже от Вениамина, тоже и слугата на Сауловия дом Сива и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Иордан да отидат при царя.

18 T hey crossed the river to bring over those of the king’s house, and to do what pleased him. Gera’s son Shimei fell down in front of the king as he was about to cross the Jordan. David Is Good to Shimei

После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да върши каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Иордан, и рече на царя:

19 H e said to the king, “Let not my lord think I am guilty. Do not remember what your servant did wrong on the day when my lord the king left Jerusalem. Let not the king take it to heart.

Нека не ми вменява господарят ми беззаконие, и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми царят излизаше из Ерусалим, та да го тури царят в сърцето си;

20 F or your servant knows that I have sinned. So I have come today. I am the first of all the family of Joseph to come down to meet my lord the king.”

защото аз слугата ти, познавам, че съгреших, затова, ето, дойдох днес пръв от целия Иосифов дом за да сляза и посрещна господаря си царя.

21 B ut Zeruiah’s son Abishai answered, “Should not Shimei be put to death for this? He spoke against the Lord’s chosen one.”

Но Ависей Саруиният син, проговаряйки рече: Не трябва ли да бъде убит Семей, за гдето прокле Господния помазаник?

22 B ut David said, “What have I to do with you, O sons of Zeruiah? Why should you be against me this day? Should any man be put to death in Israel today? For do I not know that this day I am king of Israel?”

А Давид рече: Какво има между мен и вас, Саруини синове, та да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит днес човек в Израиля? защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израиля?

23 T he king said to Shimei, “You will not die.” And the king gave him his promise. David Is Good to Mephibosheth

И царят рече на Семея: Няма да умреш. И царят му се закле.

24 T hen Saul’s grandson Mephibosheth came down to meet the king. He had not dressed his feet, trimmed the hair of his face, or washed his clothes, from the day the king left until the day he returned in peace.

Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня когато се върна с мир.

25 W hen he came from Jerusalem to meet the king, David said to him, “Why did you not go with me, Mephibosheth?”

А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее?

26 H e answered, “O my lord the king, my servant lied to me. Your servant had said to him, ‘Get a donkey ready for me to travel on, so I may go with the king.’ Because your servant cannot walk.

А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото слугата ти рече: Ще си оседлая един осел за да се кача на него та да ида с царя, понеже слугата ти куца.

27 A nd he has spoken against me to my lord the king. But my lord the king is like the angel of God. So do what you think is best.

И той е наклеветил слугата ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като Божий ангел; стори, прочее, коквото ти се вижда угодно.

28 F or all those of my father’s house were nothing but dead men in front of my lord the king. But you set your servant among those who ate at your own table. What right do I have to complain any more to the king?”

Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми царя; но при все това, ти постави слугата си между ония, които ядяха на трапезата ти. Затова, какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?

29 T he king said to him, “Why speak any more of how things are with you? I have decided that you and Ziba should divide the land.”

И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

30 M ephibosheth said to the king, “Let him take it all, since my lord the king has come home and is safe.” David Is Good to Barzillai

А Мемфивостей рече на царя: И всичките нека вземе той, тъй като господарят ми царят се е върнал в дома си с мир.

31 N ow Barzillai of Gilead had come down from Rogelim. He went on to the Jordan with the king, to lead him over the river.

Тоже и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим та премина Иордан с царя, за да го изпрати оттатък Иордан.

32 B arzillai was eighty years old. He had given food to the king while he stayed at Mahanaim, for he was a very rich man.

А Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и беше прехранвал царя, когато седеше в Маханаим, защото беше много богат човек.

33 T he king said to Barzillai, “You cross over with me, and I will take care of you with me in Jerusalem.”

И царят рече на Верзелая: Премини с мене, и ще те издържам при себе си в Ерусалим.

34 B ut Barzillai said to the king, “How much longer have I to live, that I should go up with the king to Jerusalem?

А Верзелай каза на царя: Колко е числото на годините на живота ми та да отида с царя в Ерусалим?

35 I am now eighty years old. Can I know the difference between good and bad? Can your servant taste what I eat or what I drink? Can I hear the voice of singing men and women any more? Why should your servant be an added problem to my lord the king?

Днес съм осемдесет години на възраст. Мога ли да разчитам между добро и лошо? може ли слугата ти да усеща що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певиците? Защо, прочее, да бъде слугата ти още товар на господаря ми царя?

36 Y our servant will only cross over the Jordan with the king. Why should the king reward me in this good way?

Слугата ти е помислил да премине Иордан с царя само до малко разстояние; а защо царят да ми даде затова едно такова възнаграждение?

37 L et your servant return, that I may die in my own city near the grave of my father and mother. But here is your servant Chimham. Let him cross over with my lord the king. And do for him what is good in your eyes.”

Нека се върне слугата ти, моля, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си; но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми царя; и стори с него както ти се вижда угодно.

38 T he king answered, “Chimham will cross over with me. And I will do for him what is pleasing to you. I will do for you whatever you ask.”

И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе се вижда угодно; па и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене.

39 A ll the people crossed over the Jordan, and the king also. Then the king kissed Barzillai and prayed that good would come to him. And Barzillai returned to his own home. Judah and Israel Argue over the King

И така всичките люде преминаха Иордан. И когато беше преминал царят, царят целуна Верзелая и го благослови; и той се върна на мястото си.

40 T he king went on to Gilgal, and Chimham went with him. And all the people of Judah and half the people of Israel went with the king.

Царят, прочее, продължи пътя си до Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдови люде, както и половината от Израилевите люде, преведоха царя.

41 T hen all the men of Israel came to the king and said to him, “Why have our brothers the men of Judah stolen you away? Why have they brought the king and those of his family over the Jordan, and all David’s men with him?”

И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдовите мъже, та преведоха царя и семейството му през Иордан и всичките Давидови мъже с него?

42 A ll the men of Judah answered the men of Israel, “Because the king is a close brother to us. Why are you angry about this? Has the king paid for our food? Has he given us any gift?”

А всичките Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник; и защо се сърдите за това нещо? дали изядохме нещо от царя? или даде ли ни той някакъв дар?

43 B ut the men of Israel said to the men of Judah, “We have ten shares in the king. So we have more right to David than you. Why then did you hate us? Were we not the first to speak of bringing back our king?” But the words of the men of Judah had more anger than the words of the men of Israel.

А Израилевите мъже, в отговор на Юдовите мъже, рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме по-голямо право на Давида от вас; защо, прочее, ни презряхте? и не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.