1 T his is what happened in the days of Ahasuerus, the Ahasuerus who ruled over 127 parts of the nation from India to Ethiopia.

А в дните на Асуира, (оня Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия над сто и двадесет и седем области),

2 I n those days King Ahasuerus sat on the king’s throne in the city of Susa.

в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса,

3 I n the third year of his rule, he gave a special supper for all his princes and leaders. The army captains of Persia and Media, the important men and princes of the many parts of the country were there with him.

в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски мъже, големците и първенците на областта),

4 F or 180 days he showed the great riches and honor and power that were his as king of the nation.

Когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното ти царство и блясъка на превъзходното си величие.

5 W hen all the days were over, the king gave a supper lasting seven days for all the people from the greatest to the least who were in the city of Susa where he ruled. The supper was given in the open space of the garden of the king’s special house.

И когато се изминаха тия дни, царят направи седемдневно угощение на всичките люде, които се намираха в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,

6 T here were curtains of fine white and blue linen held by ropes of fine purple linen on silver rings and marble pillars. There were seats of gold and silver on a floor made of small glass-like pieces, marble, mother-of-pearl, and stones of much worth.

Който бе украсил със завеси от бял, зелен и син плат, прострени на висонени и морави върви, окачени със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.

7 D rinks were served in different kinds of gold cups, and there was much wine, because the king was very able and willing to give it.

И наливаха им в златни чаши, (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.

8 D rinking was done by the law. No one was made to drink. The king had told all the workmen of his house that they should give each person what he wanted.

А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго.

9 Q ueen Vashti also gave a special supper for the women in the beautiful house that belonged to King Ahasuerus.

А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на царя Асуира.

10 O n the seventh day the heart of the king was happy with wine. And he told Mehuman, Biztha, Harbona, Bigtha, Abagtha, Zethar, and Carkas, the seven servants who served King Ahasuerus,

А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира,

11 t o bring Queen Vashti to the king with her crown. He wanted to show her beauty to the people and the princes, for she was beautiful.

да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед.

12 B ut Queen Vashti would not come when the king sent his servants to bring her. So the king became very angry and his anger burned within him.

Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него.

13 T hen the king spoke to the wise men who understood the times. For it was the king’s way to speak with all who knew law and what was right and fair.

Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така да се носи спрямо всички, които знаеха закон и съд;

14 T hese men next to him were Carshena, Shethar, Admatha, Tarshish, Meres, Marsena, and Memucan, the seven princes of Persia and Media. They were allowed to visit with the king and were next to the king in the nation.

А втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седем персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя и заемаха първо място в царството):

15 H e asked them, “By the law, what is to be done with Queen Vashti, because she did not obey what King Ahasuerus sent the servants to tell her?”

Що можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на царя Асуира чрез скопците?

16 T hen Memucan said in front of the king and the princes, “Queen Vashti has done wrong not only to the king, but to all the princes and all the people in the lands of King Ahasuerus.

И Мемукан, отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира.

17 F or what the queen has done will become known to all the women, and will make them hate their husbands. They will say, ‘King Ahasuerus told Queen Vashti to be brought to him, but she would not come.’

Защото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.

18 T his very day the ladies of Persia and Media who have heard what the queen has done will speak in the same way to all the king’s princes. And there will be much hate and anger.

И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят по същия начин на всичките царски първенци; и от това ще произлезе голямо презрение и гняв.

19 I f it pleases the king, let word be sent by him, and let it be written in the laws of Persia and Media which cannot be changed, that Vashti should not come again to King Ahasuerus. Let the king give the place of queen to another who is better than she.

Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея.

20 T hen the king’s word will be heard through all his great nation, and all women will give honor to their husbands, from the greatest to the least.”

И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.

21 W hat was said pleased the king and the princes, and the king did as Memucan said.

И тая дума се хареса на царя и на първенците; и царят стори според каквото каза Мемукан.

22 S o he sent letters to all parts of the king’s nation, to each land in its own writing and to every people in their own language. The letters said that every man should rule in his own house and speak there in the language of his own people.

Той прати писма по всичките царски области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си, и в него да говори по езика на людете си.