1 A good name is better than oil of much worth. And the day of one’s death is better than the day of one’s birth.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

2 I t is better to go to a house of sorrow than to go to a house of much eating. For this is the end of all men, and the living takes it to heart.

По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

3 T o have sorrow is better than to laugh because when a face is sad, the heart may become strong.

По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 T he heart of the wise is in the house of sorrow, while the heart of fools is in the house where there is fun.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 I t is better to listen to the sharp words of a wise man than to listen to the song of fools.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

6 F or the laughing of a fool is like the sound of a thorn bush burning under a pot. This also is for nothing.

Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 F or sure a bad power makes the wise man angry. And to get paid in secret for wrong-doing destroys the heart.

Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

8 T he end of something is better than its beginning. Not giving up in spirit is better than being proud in spirit.

По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

9 D o not be quick in spirit to be angry. For anger is in the heart of fools.

Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

10 D o not say, “Why were the days of the past better than these?” For it is not wise to ask this.

Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 W isdom with a gift passed down from father to son is good and a help to those who see the sun.

Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12 F or wisdom keeps one from danger just as money keeps one from danger. But the good thing about much learning is that wisdom keeps alive those who have it.

Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13 T hink of the work of God, for who is able to make straight what He has not made straight?

Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 I n the day of well-being be happy. But in the day of trouble, think about this: God has made the one as well as the other, so that man can never know what is going to happen.

Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15 I n the days of my life I have seen everything, but my life has been worth nothing. There is a right and good man who is destroyed while he is right and good. And there is a sinful man who lives long in his wrong-doing.

Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

16 D o not be too right and good, and do not be too wise. Why should you destroy yourself?

Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17 D o not be too sinful, and do not be a fool. Why should you die before your time?

Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18 I t is good that you take hold of one thing, and do not let go of the other. For the one who fears God will have both of them.

Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

19 W isdom gives more strength to a wise man than ten rulers have in a city.

Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20 F or sure there is not a right and good man on earth who always does good and never sins.

Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21 D o not listen to all the things that are said, or you might hear your servant cursing you.

Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

22 F or you know in your heart that many times you have cursed others.

И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

23 I tested all this with wisdom, and I said, “I will be wise,” but it was far from me.

Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

24 W isdom has been far away and hidden. Who can find it?

Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

25 I turned my mind to know, to find out, and to look for wisdom and the reason of things, and to know how sinful it is to be foolish, and that being mad is foolish.

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

26 A nd I found that the woman whose heart is traps and nets, and whose hands are chains is more bitter than death. He who pleases God will get away from her. But the sinner will be taken in by her.

Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

27 “ See, I have found this out,” says the Preacher. “I have added one thing to another to find the reason,

И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

28 w hich I am still looking for but have not found. I have found one man among a thousand, but I have not found a woman among all these.

Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

29 S ee, I have found only this, that God made men right, but they have found many sinful ways.”

(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.