1 A good name is to be chosen instead of many riches. Favor is better than silver and gold.

За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.

2 T he rich and the poor meet together. The Lord is the maker of them all.

Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

3 A wise man sees sin and hides himself, but the foolish go on, and are punished for it.

Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

4 T he reward for not having pride and having the fear of the Lord is riches, honor and life.

Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

5 T horns and traps are in the way of the sinful. He who watches himself will stay far from them.

Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

6 B ring up a child by teaching him the way he should go, and when he is old he will not turn away from it.

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

7 T he rich rules over the poor. The man who uses something that belongs to someone else is ruled by the one who let him use it.

Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

8 H e who plants sin will gather trouble, and the heavy stick of his anger will break.

Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

9 H e who gives much will be honored, for he gives some of his food to the poor.

Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

10 S end away the man who laughs at the truth, and arguing, fighting and shame will stop.

Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

11 H e who loves a pure heart and is kind in his speaking has the king as his friend.

Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

12 T he eyes of the Lord keep watch over much learning, but He destroys the words of the man who is not faithful.

Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.

13 T he lazy man says, “There is a lion outside! I will be killed in the streets!”

Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

14 T he mouth of a sinful woman is a deep hole. He with whom the Lord is angry will fall into it.

Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

15 A foolish way is held in the heart of a child, but the punishing stick will send it far from him.

Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

16 H e who makes it hard for the poor by getting more for himself, or who gives to the rich, will become poor himself.

Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

17 T urn your ear and hear the words of the wise, and open your mind to what they teach.

Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

18 F or it will be pleasing if you keep them in your heart, so they may be ready on your lips.

Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

19 I have taught you today, even you, so that your trust may be in the Lord.

За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.

20 H ave I not written to you great things of wise teaching and much learning

Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

21 t o show you that the words of truth are sure, so you may give a true answer to him who sent you?

За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

22 D o not rob the poor because he is poor, or crush those who suffer at the gate.

Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

23 F or the Lord will stand by them and help them, and take the life of those who rob them.

Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

24 D o not have anything to do with a man given to anger, or go with a man who has a bad temper.

Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

25 O r you might learn his ways and get yourself into a trap.

Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

26 D o not be among those who make promises and put themselves up as trust for what others owe.

Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,

27 I f you have nothing with which to pay, why should he take your bed from under you?

Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

28 D o not take away the old land-mark which your fathers have set.

Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

29 D o you see a man who is good at his work? He will stand in front of kings. He will not stand in front of men who are not important.

Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.