1 J erubbaal’s son Abimelech went to his mother’s family at Shechem. He said to them and to all those of the family of his mother’s father,

След това, Авимелех, Еровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си, та говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:

2 “ Speak to all the leaders of Shechem. Say to them, ‘Which is better for you? Should all seventy of Jerubbaal’s sons rule over you? Or should one man rule over you? Remember that I am your own bone and flesh.’”

Кажете, моля, на всеослушание пред всичките сихемски мъже; Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всичките Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.

3 S o his mother’s family spoke all these words for him in the ears of the leaders of Shechem. And they decided to follow Abimelech. For they said, “He is our brother.”

Братята, прочее, на майка му изказаха всички тия думи за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелеха, защото рекоха: Той ни е брат.

4 T hey gave him seventy pieces of silver from the family of Baal-berith. Abimelech used the money to hire wild men of no worth who followed him.

И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Ваалверита; и с тях Авимелех нае едни никакви и развалени мъже, които вървяха подир него.

5 T hen he went to his father’s house at Ophrah. And he killed his brothers, the sons of Jerubbaal. He killed all seventy men upon one stone. But Jerubbaal’s youngest son Jotham was left alive, because he hid himself.

И, като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си Еровааловите синове, седемдесет души; само, че най-младият Ероваалов син, Иотам, оцеля, защото се скри.

6 T hen all the men of Shechem and of Beth-millo gathered together. They went and made Abimelech king, by the tree that had been set up in Shechem.

Тогава всичките сихемски мъже и целият дом Милов се събраха, и отивайки, поставиха Авимелеха цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.

7 W hen it was told to Jotham, he went and stood on the top of Mount Gerizim. He called out to them in a loud voice, “Listen to me, O men of Shechem. So God may listen to you.

А когато се извести това на Иотама, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:

8 O ne time the trees went out to choose a king to rule them. They said to the olive tree, ‘Rule over us!’

еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас.

9 B ut the olive tree said to them, ‘Should I leave my riches of oil by which God and men are honored, and go to wave over the trees?’

Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам над дърветата?

10 T hen the trees said to the fig tree, ‘You come and rule over us!’

Тогава дърветата рекли са смокинята: Дойди и царувай над нас.

11 B ut the fig tree said to them, ‘Should I leave my good sweet fruit, and go to wave over the trees?’

Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата?

12 S o the trees said to the vine, ‘You come and rule over us!’

После дърветата рекли на лозата: Дойди та царувай над нас.

13 B ut the vine said to them, ‘Should I leave my new wine which makes God and men happy, and go to wave over the trees?’

Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата?

14 T hen all the trees said to the thorn bush, ‘You come and rule over us!’

Сетне всичките дървета рекли на тръна: Дойди, та царувай над нас.

15 A nd the thorn bush said to the trees, ‘If in truth you are choosing me as king over you, come and be safe in my shadow. But if not, may fire come out of the thorn bush and burn up the tall trees of Lebanon.’

А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри.

16 “ Now it may be that you have acted in truth and honor in making Abimelech king. It may be that you have acted well toward Jerubbaal and his house, by paying him for what he did.

Сега, прочее, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелеха цар, и ако сте се обходили добре с Ероваала и с дома му, и ако сте му сторили, според както извършеното от ръцете му заслужава, -

17 F or my father fought for you. He put his life in danger to set you free from the power of Midian.

(защо баща ми воюва за вас и тури в опасност живота си та ви избави от ръката на Мадиама;

18 B ut you have gone against my father’s house today. You have killed seventy of his sons on one stone. Abimelech is the son of my father’s woman servant. And you have made him king over the people of Shechem, because he is your brother.

а днес сте въстанали против бащиния ми дом, и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелеха, син на слугинята му, цар на сихемските мъже, защото ви е брат), -

19 I f you have acted in truth and honor toward Jerubbaal and his house today, then be happy with Abimelech. And let him be happy with you.

ако, прочее, днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваала и дома му, то радвайте се на Авимелеха, па нека се радва и той с вас!

20 B ut if not, let fire come out from Abimelech and burn up the people of Shechem and Beth-millo. Then let it burn up Abimelech.”

Но ако не, нека излезе огън из Авимелеха и изпояде сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън из сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!

21 J otham ran away from them and went to Beer. He stayed there, because he was afraid of his brother Abimelech.

Тогава Иотам се спусна и побягна, и като отиде във Вир, живееше там, поради страха от брата си Авимелеха.

22 A bimelech ruled over Israel for three years.

И Авимелех началствува над Израиля три години.

23 T hen God sent a bad spirit between Abimelech and the men of Shechem. The men of Shechem were not faithful to Abimelech.

А Бог прати злобен дух между Авимелеха и сихемските мъже, та сихемските мъже измениха на Авимелеха,

24 G od did this to punish Abimelech and the men of Shechem, because the seventy sons of Jerubbaal were killed by their brother Abimelech. And the men of Shechem gave him the strength to do it.

за да дойде наказание за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелеха брата им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.

25 T he men of Shechem went against Abimelech by hiding men on the mountain tops. They robbed all who passed by them on the road. Abimelech was told about it.

Сихемските мъже, прочее, поставиха засади против него по върховете на хълмовете, та обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелеха.

26 N ow Gaal the son of Ebed moved with his family into Shechem. And the men of Shechem put their trust in him.

В това време дойде Гаал, Еведовият син и братята му, та заминаха в Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.

27 T hey went out into the field and gathered the grapes of their vines and crushed them. Then they had a special supper in the house of their god. They ate and drank and wished bad to come to Abimelech.

И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.

28 G aal the son of Ebed said, “Who is Abimelech? And who are we of Shechem, that we should serve him? Is he not the son of Jerubbaal? Is not Zebul his leader? Serve the men of Hamor the father of Shechem, but why should we serve Abimelech?

Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? и не е ли Зевул настойника му? Слугите на мъжете на Сихемовия баща Емора; а нему защо да слугуваме ние?

29 I f only these people were under my rule! Then I would send Abimelech away. I would say to Abimelech, ‘Make your army strong, and come out.’”

Дано бяха тия люде под моята ръка! тогава аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Увеличи войската си и излез!

30 W hen Zebul the ruler of the city heard the words of Gaal the son of Ebed, he was very angry.

И когато чу Зевул, управителят на града, думите на Гаал Еведовия син, гневът му пламна.

31 H e sent men to bring news to Abimelech in secret. They said, “See, Gaal the son of Ebed has come to Shechem with his family. They are turning the city against you.

И прати тайно вестители до Авимелеха да кажат: Ето, Гаал Еведовият син и братята му са дошли в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.

32 S o you and the people who are with you get up during the night and hide in the field.

Затова, стани през нощта, ти и людете, които са с тебе, та постави засади по полето.

33 T hen get up early in the morning, as soon as the sun is up, and rush against the city. When Gaal and the people who are with him come out against you, do whatever you can to them.”

И на утринта, щом изгрее слънцето, стани рано и спусни се върху града; и, ето, когато Гаал и людете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи, каквото ти дойде отръка.

34 S o Abimelech and all who were with him got up during the night. They hid and waited in four groups to fight against Shechem.

И тъй, през нощта Авимелех стана и всичките люде, които бяха с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

35 G aal the son of Ebed came out and stood in the city gate. And Abimelech and the people who were with him came out of their hiding places.

И Гаал, Еведовият син, излезе та застана във входа на градската порта; и Авимелех и людете, които бяха с него, станаха от засадата.

36 W hen Gaal saw the men, he said to Zebul, “See, men are coming down from the mountain tops!” But Zebul said to him, “It is the shadow of the mountains that looks like men to you.”

А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци.

37 G aal spoke again, saying, “See, men are coming down from the highest part of the land. One group is coming on the way from the oak tree of those who tell the future.”

Пак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим.

38 T hen Zebul said to him, “Where is your proud talk now, you who said, ‘Who is Abimelech that we should serve him?’ Are these not the men whom you hated? Go out now and fight with them!”

Тогава Зевул му каза; Где е сега хвалението ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях.

39 S o Gaal went out in front of the leaders of Shechem and fought with Abimelech.

Тогава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха.

40 A bimelech went after Gaal. And Gaal ran away from him. Many were hurt and fell all the way to the gate.

И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата.

41 A bimelech stayed at Arumah. But Zebul drove out Gaal and his family so they could not stay in Shechem.

И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.

42 T he men went out to the field the next day and told Abimelech.

А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха.

43 S o he took his men and divided them into three groups, and they waited in the field. When he saw Gaal’s people coming out of the city, Abimelech went against them and killed them.

Тогава той взе людете си та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази.

44 A bimelech and the group with him rushed and stood in the city gate. The other two groups then rushed against all who were in the field and killed them.

И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърлиха върху всичките, които бяха по полето та ги порази.

45 A bimelech fought against the city all that day. He took the city and killed the people who were in it. Then he destroyed the city and covered it with salt.

И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и пося го със сол.

46 A ll the leaders of the tower of Shechem heard about it. And they went into the inside room of the house of the god of El-berith.

А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита.

47 A bimelech was told that all the leaders of the tower of Shechem were gathered together.

И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали.

48 S o Abimelech and all who were with him went up to Mount Zalmon. Abimelech took an ax in his hand and cut down a branch from the trees. Then he lifted it onto his shoulder. He said to the men who were with him, “Hurry and do what you have seen me do.”

Тогава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.

49 S o each of the men cut down his branch also, and followed Abimelech. They put the branches around the inside room and set it on fire. So all the men of the tower of Shechem died. There were about 1, 000 men and women in all.

И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени.

50 T hen Abimelech went to Thebez. He fought against it and took it.

След това Авимелех отида в Тевес та разположиха стан против Тевес и го превзе.

51 B ut there was a strong tower in the center of the city. All the men and women and leaders of the city ran to it and shut themselves in. And they went up on the roof of the tower.

Но всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата.

52 A bimelech came to the tower and fought against it. He went near the door of the building to burn it with fire.

Но Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.

53 B ut a certain woman threw a grain-crushing stone on Abimelech’s head and crushed his skull.

Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа.

54 A bimelech was quick to call the young man who carried his heavy battle-clothes, saying, “Take your sword and kill me. Or else it will be said that a woman killed me.” So the young man killed him with a sword.

И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря.

55 W hen the men of Israel saw that Abimelech was dead, each man went home.

И Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.

56 S o God punished Abimelech for the sin he had done against his father by killing his seventy brothers.

Така бог въздаде на Авимелеха злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

57 G od punished the men of Shechem for all their sin. The words that Jotham the son of Jerubbaal spoke against them came true.

Тоже Бог въздаде на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклетията, произнесена от Иотама Еровааловия син.