1 T hese are the nations the Lord left to test Israel. They were left to test all those who had not fought in any of the wars in Canaan.

А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански богове:

2 S o the children of the people of Israel who had not fought in wars might be taught about war.

само за да знаят и да се научат на бой поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели; именно:

3 T hese nations are: the five rulers of the Philistines, all the Canaanites, the Sidonians, and the Hivites who lived on Mount Lebanon, from Mount Baal-hermon as far as Lebo-hamath.

петте началници на филистимците, и всичките ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваалермон до прохода на Емат.

4 T hey were left to test Israel, to find out if Israel would obey the Laws the Lord gave their fathers through Moses.

Те служеха, за да се изпита Израил чрез тях та да се знае, ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Моисея.

5 T he people of Israel lived among the Canaanites, the Hittites, the Amorites, the Perizzites, the Hivites and the Jebusites.

Така също израилтяните се заселиха между ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците;

6 T hey married their daughters. They gave their own daughters to their sons, and they worshiped their gods.

и вземаха си дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.

7 T he people of Israel did what was sinful in the eyes of the Lord. They forgot the Lord their God and served the Baals and the Asheroth.

И израилтяните сториха зло пред Господа, като забравиха Господа своя Бог и служеха на ваалимите и на ашерите.

8 S o the anger of the Lord was against Israel. He sold them into the hand of Cushan-rishathaim king of Mesopotamia. The people of Israel worked for Cushan-rishathaim for eight years.

Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаима; и израилтяните бяха подчинени на Хусанрисатаима осем години.

9 B ut the people of Israel cried to the Lord. And the Lord gave the people of Israel someone who would save them. He gave them Othniel the son of Kenaz, Caleb’s younger brother.

А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси, Готониила син на Кенеза, по-младият брат на Халева.

10 T he Spirit of the Lord came upon him, and he led Israel. When he went out to war, the Lord gave Cushan-rishathaim king of Mesopotamia into his hand. He was stronger than Cushan-rishathaim.

Дух Господен дойде върху него, и той съди Израиля. Излезе и на бой, и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаима; и ръката му преодоля против Хусанрисатаима.

11 T he land had rest for forty years. Then Othniel the son of Kenaz died.

Тогава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил Кенезовият син умря.

12 T he people of Israel sinned in the eyes of the Lord again. So the Lord gave Eglon king of Moab strength against Israel, because they had sinned in the eyes of the Lord.

Пак израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израиля, по причина, че сториха зло пред Господа.

13 E glon gathered together with the people of Ammon and Amalek. They went and won the war against Israel. And they took the city of Jericho.

И той събра при себе си амонците и амаличаните и отиде та порази Израиля, и завладя Града на палмите.

14 T he people of Israel worked for Eglon the king of Moab for eighteen years.

И израилтяните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години.

15 B ut when the people of Israel cried to the Lord, the Lord gave them someone to save them. He gave them Ehud the son of Gera, the Benjamite, a left-handed man. The people of Israel sent taxes by him to Eglon the king of Moab.

А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода син на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон;

16 E hud made a sword for himself with two sharp sides, almost as long as an arm. He tied it to the top part of his right leg, under his coat.

но Аод си направи меч остър и от двете страни, дълъг един лакът, и опаса го под горната си дреха на дясното си бедро.

17 T hen he brought the taxes to Eglon king of Moab. Now Eglon was a very fat man.

Той, прочее, принесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде тлъст.

18 W hen Ehud had finished paying the taxes, he sent away the people who had carried the taxes.

И като свърши да принесе подаръка, и изпрати човеците, които носеха подаръка,

19 B ut he himself turned around at the stone gods of Gilgal and returned to Eglon, saying, “I have secret news for you, O king.” Eglon said, “Keep quiet.” And all who stood by him went away from him.

той се върна от пограничните камъни които са при Галгал, и каза: Имам тайна дума за тебе, царю. А той му рече: Мълчи. И излязоха от него всичките, които стояха при него.

20 E hud came to him while Eglon was sitting alone in his summer room. And Ehud said, “I have news from God for you.” The king got up from his seat.

Тогава Аод дойде при него; и той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Аод: Имам дума от Бога за тебе. Тогава той стана от стола си.

21 E hud put out his left hand, took the sword from his right leg, and pushed it into Eglon’s stomach.

А Аод простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му

22 T he whole sword went into his stomach and the fat closed over it. For he did not pull the sword out of his stomach. The insides of Eglon’s stomach ran out.

толкоз, щото и дръжката влезе след желязото; и тлъстината до там стисна желязото, щото не можеше да изтръгне из корема му меча, който излезе отзад.

23 T hen Ehud went out the back way. He closed the doors of the summer room behind him, and locked them.

Тогава Аод излезе през трема и затвори след себе си вратата на горната стоя, и я заключи.

24 W hen Ehud had gone out, Eglon’s servants came. They saw that the doors of the summer room were locked. So they said, “He is only resting in there away from the heat.”

А когато излезе той, дойдоха слугите на Еглона, и, като видяха, че, ето, вратата на горната стая беше заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е+ в лятната стая.

25 T hey waited until they were afraid because Eglon did not open the doors of the summer room. So they opened the lock and looked in the doors. And they found their owner lying dead on the floor.

Но макар че чакаха догде ги хвана срам, ето, той не отваряше вратата на горната стая, затова, взеха ключа та отвориха, и, ето, господарят им лежеше мъртъв на земята.

26 E hud got away while they were waiting. He passed the stone gods and got away to Seirah.

А докато те се бавеха, Аод избяга; и премина пограничните камъни, та се отърва в Сеирота.

27 W hen he got there, he blew the horn in the hill country of Ephraim. Then the people of Israel went down with him from the hill country. Ehud went in front of them.

И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя, та израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, и той бе на чело.

28 H e said to them, “Go after them. For the Lord has given into your hands the Moabites who hate you.” So they went down after him. They took over the crossing places of the Jordan beside Moab. And they did not let anyone cross.

И рече им: Вървете подир мене, защото Господ предаде неприятелите ви моавците в ръката ви. И те слязоха подир него, и като превзеха бродовете на Иордан към моавската страна, не оставиха да премине ни един човек.

29 A t that time they killed about 10, 000 Moabites, all strong men with strength of heart. No one got away.

И в онова време поразиха от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избави ни един човек.

30 S o Moab was crushed under the power of Israel that day. And the land had rest for eighty years.

Така в онова време Моав се покори под ръката на Израиля. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години.

31 A fter Ehud, Shamgar the son of Anath became the leader. He killed 600 Philistines with a stick used to push cattle, and he also saved Israel.

След него настана времето на Самегар Анатовият син, който с един волски остен порази шестстотин мъже от филистимците; също и той избави Израиля.