1 T hen David ran from Naioth in Ramah, and came and said to Jonathan, “What have I done? What is my sin? What have I done wrong to your father, that he wants to kill me?”

Тогава Давид побягна от Навиот у Рама, та дойде и рече на Ионатана: Що съм сторил? Каква е неправдата ми? и какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми?

2 J onathan said to him, “Far from it, you will not die. See, my father does nothing big or small without telling me about it. So why should my father hide this from me? It is not so!”

А той каза: Не дай, Боже! ти няма да умреш; ето баща ми не върши нищо, ни голямо ни малко, без да ми яви; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.

3 B ut David answered, “Your father knows well that I have found favor in your eyes. He has said, ‘Do not let Jonathan know this, because it would fill him with sorrow.’ But it is true. As the Lord lives and as your soul lives, there is only a step between me and death.”

Обаче Давид се закле и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: да не знае това Ионатан, за да се не наскърби, но заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.

4 T hen Jonathan said to David, “I will do for you whatever you say.”

Тогава Ионатан каза на Давида: Каквото поиска душата ти, аз ще сторя за тебе.

5 D avid said to Jonathan, “See, tomorrow is the new moon, and I should sit down to eat with the king. But let me go. I will hide myself in the field until the third evening.

И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на ядене; но позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.

6 I f your father misses me at all, then say, ‘David asked me to let him leave to run to his city Bethlehem. It is the time for the whole family to gather there for the gift given on the altar in worship each year.’

Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бърже в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.

7 I f he says, ‘Good!’ your servant will be safe. But if he is very angry, then you will know that he has decided to do what is bad.

Ако рече така: Добре, тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

8 S o be kind to your servant. For you have brought me into an agreement of the Lord with you. But if I am guilty, kill me yourself. For why should you bring me to your father?”

И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защото да ме водиш при баща си?

9 J onathan said, “Far be it from you! If I knew that my father has decided to do something bad to you, would I not tell you about it?”

И рече Ионатан: Да ти не стане това никога; защото, ако бих узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде зло върху тебе, нямаше ли да ти го известя?

10 T hen David said to Jonathan, “Who will tell me if your father is angry when he answers you?”

Тогава Давид рече на Ионатана: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?

11 J onathan said to David, “Come, let us go out into the field.” So both of them went out into the field.

А Ионатан рече на Давида: Дойди, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.

12 J onathan said to David, “May the Lord, the God of Israel, see it. I will speak with my father, about this time tomorrow, or the third day. If he feels good about David, will I not send news to you and let you know it?

И Ионатан каза на Давида: Господ Израилевият Бог да бъде свидетел ако, като изпитам баща си, утре около тоя час, или на третия ден, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогава до тебе да ти го известя.

13 B ut if my father wants to hurt you, may the Lord do the same to Jonathan and even more, if I do not let you know and send you away, so you may be safe. May the Lord be with you as He has been with my father.

Така да направи Господ на Ионатана, да! и повече да притури, ако, в случай, че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това, и не те отпратя, за да отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!

14 I f I am still alive, show me the faithful love of the Lord, that I may not die.

И не само докато съм жив показвай към мене милост Господна,

15 D o not stop being faithful to my house forever, not even when the Lord destroys from the earth all who hate David.

но и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всички от Давидовите неприятели.

16 D o not let the name of Jonathan be lost from the family of David. And may the Lord punish those who hate you.”

И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом; и рече: Господ да изиска това чрез Давидовите неприятели!

17 J onathan made David promise again, by his love for him. For he loved him as he loved his own life.

И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

18 T hen Jonathan said to David, “Tomorrow is the new moon. You will be missed because your seat will be empty.

Тогава Ионатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

19 O n the third day hurry and come to the place where you hid yourself the other time. Stay by the stone called Ezel.

Като престоиш три дена, слез по-скоро и дойди на мястото, дето беше се скрил в деня, когато разисквахме оная работа, и седни при скалата Езил.

20 I will shoot three arrows to the side of it, as if I shot at a mark.

И аз ще изстрелям три стрели в страната й, като че стрелям в прицел;

21 T hen I will send the boy, saying, ‘Go, find the arrows.’ If I say to the boy these words, ‘See, the arrows are on this side of you, get them!’ then you may come. For it is safe for you and there is no danger, as the Lord lives.

и, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето стрелите са отсам тебе, вземи ги: тогава ти дойди, защото има мир за тебе, и няма никаква беда - заклевам се за това в живота на Господа.

22 B ut if I say to the boy, ‘See, the arrows are farther away,’ then go, for the Lord has sent you away.

Но ако река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.

23 A s for the agreement you and I have spoken, see, the Lord is between you and me forever.”

А относно работата, която аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде свидетел между мене и тебе до века.

24 S o David hid in the field. When the new moon came, the king sat down to eat food.

И тъй, Давид се скри на полето; и когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.

25 T he king sat on his seat by the wall as he did other times. Jonathan sat on the other side from him, and Abner sat beside Saul. But David’s place was empty.

И като седна царят на мястото си, както винаги, на едно място при стената, Ионатан стана, и Авенир седна при Саула, а Давидовото място беше празно.

26 B ut Saul did not say anything that day. For he thought, “Something has happened to him. He is not clean. For sure he is not clean.”

Саул, обаче, не каза нищо през оня ден, защото си каза: Ще му се е случило нещо, та не е чист; без друго ще е нечист.

27 B ut David’s place was empty the next day, the second day of the new moon. So Saul said to his son Jonathan, “Why has the son of Jesse not come to the supper yesterday and today?”

А на следния ден, вторият на месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул рече на сина си Ионатана: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?

28 J onathan answered Saul, “David asked me to let him go to Bethlehem.

И Ионатан отговори на Саула: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

29 H e said, ‘I beg you, let me go. Our family is giving a gift on the altar in the city. And my brother has told me to be there. Now, if I have found favor in your eyes, let me leave and see my brothers.’ That is why he has not come to the king’s table.”

Пусни ме, моля, защото семейството ни има жертва в града, и брат ми ми заръча да ида; сега, прочее, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

30 T hen Saul was very angry with Jonathan and he said to him, “You son of a sinful woman! Do I not know that you are choosing the son of Jesse to your own shame and to the shame of your mother who gave birth to you?

Тогава гневът на Саула пламна против Ионатана, и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота?

31 A s long as the son of Jesse lives on the earth, you and the power you would have as king will not last. So send for him and bring him to me. For he must die.”

Защото, докато Есеевият син живее на земята, ни ти, ни царството ти, ще се утвърди. Затова прати сега та го доведи при мене, защото непременно ще умре.

32 J onathan answered his father Saul, “Why should he be killed? What has he done?”

А Ионатан отговори на баща си Саула като му каза: Защо да се убие? що е сторил?

33 B ut Saul threw his spear at Jonathan to kill him, so he knew that his father had decided to kill David.

А Саул хвърли копието на него, за да го удари, от което Ионатан разбра, че баща му беше решил да убие Давида.

34 J onathan rose from the table very angry. He did not eat any food on the second day of the new moon. For he was filled with sorrow for David, because his father had brought shame upon him.

И така Ионатан стана от трапезата разярен от гняв, и не яде никаква храна втория ден на месеца; защото беше наскърбен за Давида, понеже баща му го беше опозорил.

35 I n the morning Jonathan went out to the field at the time he and David agreed to meet. A little boy was with him.

И на утринта Ионатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давида, и водеше със себе си едно малко момче.

36 J onathan said to his boy, “Run, find the arrows I shoot.” As the boy was running, he shot an arrow past him.

И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него.

37 T he boy came to the place where Jonathan had shot the arrow. Jonathan called to the boy and said, “Is not the arrow farther away?”

И когато дойде момчето на мястото, гдето беше стрелата, която Ионатан изстреля, Ионатан викна след момчето казвайки: Не е ли стрелата по-нататък от тебе?

38 J onathan called to the boy, “Hurry, be quick, do not stay!” Then Jonathan’s boy picked up the arrow and came to his owner.

И Ионатан извика след момчето: Скоро побързай, не стой. И Ионатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си.

39 T he boy knew nothing. Only Jonathan and David knew what had happened.

Но момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха работата.

40 T hen Jonathan gave his bow and arrows to his boy and told him, “Go, take them to the city.”

Тогава Ионатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Иди занеси ги в града.

41 W hen the boy was gone, David rose from the south side and fell on his face to the ground. He bowed three times. Then they kissed each other and cried together, but David more.

А щом отиде момчето. Давид стана от едно място към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много

42 J onathan said to David, “Go in peace. For we have promised each other in the name of the Lord, saying, ‘The Lord will be between me and you, and between my children and your children forever.’” Then David got up and left, and Jonathan went into the city.

И Ионатан каза на Давида: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид стана та си отиде; а Ионатан влезе в града.