1 O my people, hear my teaching. Listen to the words of my mouth.
(По слав. 77). Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 I will open my mouth in picture-stories. I will tell things which have been kept secret from long ago,
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 w hich we have heard and known because our fathers have told us.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 W e will not hide them from their children. But we will tell the children-to-come the praises of the Lord, and of His power and the great things He has done.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 F or He has made His will known to Jacob. He made the Law in Israel, which He told our fathers to teach their children.
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 S o the children-to-come might know, even the children yet to be born. So they may rise up and tell it to their children.
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 T hen they would put their trust in God and not forget the works of God. And they would keep His Law.
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 T hey would not be like their fathers, who were not right with God and would not obey Him or be faithful to Him.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 T he sons of Ephraim were ready with their bows. But they turned away in the day of fighting.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 T hey did not keep the agreement of God. And they would not walk in His Law.
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 T hey forgot what He had done and His great works that He had shown them.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 H e did powerful works in front of their fathers, in the land of Egypt, in the field of Zoan.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 H e divided the sea and made them pass through it. He made the water stand up like a wall.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 H e led them with the cloud during the day, and with a light of fire during the night.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 H e broke the rocks in the desert, and gave them water as if it flowed from the sea.
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 H e made water come out of the rock. He made the water flow down like rivers.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 B ut they still kept on sinning against Him. They did not obey the Most High in the desert.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 T hey tested God in their hearts by asking for the food they wanted.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 T hen they spoke against God, saying, “Can God set a table in the desert?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 S ee, He hit the rock and water poured out and rivers flowed over. Can He give bread also? Will He give meat to His people?”
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 T he Lord was full of anger when He heard them. And a fire was set against Jacob. His anger went up against Israel,
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 b ecause they did not believe in God. They did not trust in Him to save them.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Y et He spoke to the clouds above, and opened the doors of heaven.
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 H e sent down bread from heaven for them to eat. He gave them food from heaven.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 M en ate the bread of angels. He sent them all the food they could eat.
Всеки ядеше ангелски хляб+; Прати им храна до насита.
26 H e made the east wind blow in the heavens. And He brought in the south wind by His power.
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 H e sent meat down on them like dust, winged birds like the sand of the sea.
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 H e let them fall in the place where they were staying, all around their tents.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 S o they ate until they were full. He gave them what they wanted.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 B ut before they had eaten all they wanted, even while it was still in their mouths,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 t he anger of God came upon them. And He killed the strongest of them. He cut down the young men of Israel.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 B ut still they kept on sinning. They did not believe in His powerful works.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 S o He made their days come to nothing. He made their years end in fear all at once.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 W hen He killed some of them, the others would look for Him. They returned and looked for God.
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 T hey remembered that God was their rock, and that the Most High God was the One Who set them free.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 B ut they gave Him false honor with their mouth. They lied to Him with their tongue.
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 F or their heart was not right toward Him. They were not faithful to His agreement.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 B ut He showed them loving-kindness and forgave their sins. He did not destroy them. He held back His anger many times. He did not let all of His anger loose.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 H e remembered that they were only flesh, a wind that passes and does not return.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 H ow many times they went against Him in the desert, and gave Him sorrow in that empty land!
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 T hey put God to the test again and again, and troubled the Holy One of Israel.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 T hey did not remember His power and the day He saved them from those who hated them,
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 w hen He did His powerful works in Egypt and showed His greatness in the field of Zoan.
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 H e changed their rivers into blood. They could not drink from their rivers.
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 H e sent many flies among them that ate them, and frogs that destroyed them.
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 H e gave their fields of food to the grasshopper, and all they worked for to the locust.
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 H e destroyed their vines with hail, and their sycamore trees with cold.
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 H e killed their cattle with hail and lightning.
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 H e sent them His burning anger and trouble. He sent a group of angels to bring trouble and sorrow to them.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -
50 H e made a straight path for His anger. He did not save their soul from death. But He gave their lives over to all these troubles.
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 H e killed all the first-born in Egypt, the first children of their strength in the tents of Ham.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 B ut He brought His people out like sheep. And He led them like a flock in the desert.
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 H e led them and kept them safe, so they were not afraid. But the sea covered those who hated them.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 H e brought them to His holy land, to the hill country His right hand had taken.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 H e drove out the nations before them. He gave them parts of the land for a gift. And He made the families of Israel live in their tents.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 B ut they tempted and went against the Most High God. They did not keep His Law.
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 T hey turned away and acted without faith like their fathers. They were like a bow that cannot be trusted.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 T hey made Him angry with their sinful places of worship. And they made Him jealous with their false gods.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 G od was very angry when He heard them, and He hated Israel.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 H e left the holy tent at Shiloh, the tent He had set up among men.
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 A nd He let His strength be taken. He put His greatness into the hands of those who hated Israel.
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 H e allowed His people to be killed with the sword. And He was very angry with those who belong to Him.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 F ire burned up their young men. And their young women had no wedding songs.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 T heir religious leaders fell by the sword. And the women who lost their husbands could not cry.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 T hen the Lord woke up as if from sleep, like a strong man wild with wine.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 H e beat back those who hated Him. And He put them to shame forever.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 H e turned away from the tent of Joseph. He did not choose the family of Ephraim,
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 b ut chose the family of Judah, Mount Zion which He loved.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 H e built His holy place like the high mountains, like the earth He has built forever.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 H e chose David, His servant and took him from the flocks of sheep.
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 H e brought him from caring for the sheep and their lambs to being the shepherd of Jacob His people, and Israel who belongs to Him.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 S o David was their shepherd with a heart that was right, and led them with good hands and wisdom.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.