1 S amuel said to Saul, “The Lord sent me to choose you to be king over His people Israel. Now listen to the Words of the Lord.

След това Самуил каза на Саула: Господ ме изпрати да те помажа цар над людете Му, над Израиля; сега, прочее, послушай гласа на Господните думи.

2 T his is what the Lord of All says. ‘I will punish Amalek for what he did to Israel in standing against them on the way, when they came up from Egypt.

Така казва Господ на Силите: Забелязал съм онова, което стори Амалик на Израиля, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет.

3 N ow go and destroy Amalek. Destroy all they have, and do not let them live. Kill both man and woman, child and baby, cattle and sheep, camel and donkey.’”

Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел.

4 S o Saul called the people together and numbered them in Telaim. There were 200, 000 foot soldiers and 10, 000 men of Judah.

Прочее, Саул повика людете та ги преброи в Телаам и бяха двеста хиляди пешаци израилтяни и десет хиляди Юдови мъже.

5 S aul came to the city of Amalek and hid, waiting in the valley.

И Саул дойде до един амаликов град и постави засада в долината.

6 S aul said to the Kenites, “Go, leave the Amalekites, or I might destroy you with them. For you showed kindness to all the people of Israel when they came up from Egypt.” So the Kenites left the Amalekites.

А Саул каза на кенейците: Идете, оттеглете се, слезте отсред амаличаните, за да не ви изтребя с тях: защото вие постъпвахте с благост към всичките израилтяни, когато идеха от Египет. И така, кенейците се оттеглиха отсред амаличаните.

7 T hen Saul destroyed the Amalekites, from Havilah as far as Shur, east of Egypt.

И Саул порази амаличаните от Евила до прохода на Сур, срещу Египет.

8 H e took Agag the king of the Amalekites alive, and destroyed all the people with the sword.

И хвана жив амаличкия цар Агар, а изтреби всичките люде с острото на ножа.

9 B ut Saul and the people did not kill Agag and the best of the sheep, the cattle, the fat animals ready to be killed, the lambs, and all that was good. They would not destroy them. But they destroyed everything that was hated and was of no worth. Saul Is No Longer King

Саул, обаче, и людете пощадиха Агага, и по-добрите от овците и от говедата и то угоените, и агнетата и всичко, което беше добро, и не искаха да ги обрекат на изтребление; но всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха.

10 T he Word of the Lord came to Samuel, saying,

Тогава Господното слово дойде към Самуила и каза:

11 “ I am sorry that I have made Saul king. For he has turned away from following Me. He has not done what I told him to do.” Samuel was much troubled in his heart. He cried out to the Lord all night.

Разкаях се, гдето поставих Саул цар, понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми. А това нещо възмути Самуила, и той викаше към Господа цялата нощ.

12 W hen Samuel got up early in the morning to meet Saul, he was told, “Saul came to Carmel and set up a stone in his honor. Then he turned and went down to Gilgal.”

И на утринта, като стана Самуил рано, за да посрещне Саула, известиха на Самуила казвайки: Саул дойде в Кармил, и, ето, като си издигна паметник, обърна се та замина и слезе в Галгал.

13 S amuel came to Saul, and Saul said to him, “May the Lord bring good to you. I have done what the Lord told me to do.”

И когато Самуил дойде при Саула, Саул му каза: Благословен да си от Господа! изпълних Господната заповед.

14 B ut Samuel said, “Then why do I hear the sounds of sheep and cattle?”

Но Самуил каза: Що значи тогава това блеене на овци в ушите ми?, и тоя рев на говеда, що слушам?

15 S aul said, “They have brought them from the Amalekites. For the people saved the best of the sheep and cattle to give to the Lord your God. But we have destroyed all the rest.”

И Саул отговори: От амаличаните ги докараха; защото людете пощадиха по-добрите от овците и от говедата, за да пожертвуват на Господа твоя Бог; а другите обрекохме на изтребление.

16 T hen Samuel said to Saul, “Stop! I will tell you what the Lord said to me last night.” And Saul said to him, “Speak.”

Тогава Самуил каза на Саула: Почакай, и ще ти известя какво ми говори Господ нощес. А той му рече:Казвай.

17 S amuel said, “Is it not true that even when you were not important in your own eyes, you were made the head of the families of Israel? The Lord chose you to be king over Israel.

И рече Самуил: Когато ти беше малък пред собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза цар над Израиля,

18 A nd the Lord sent you to go and destroy the sinners, the Amalekites, and fight against them until they are no more.

и Господ те изпрати на път и рече: Иди та изтреби грешните амаличаните и воювай против тях догде се довършат.

19 W hy then did you not obey the voice of the Lord? You rushed upon what was left after the battle and did what was sinful in the Lord’s eyes.”

Защо, прочее, не послуша ти Господния глас, но се нахвърли на користите, та стори това зло пред Господа?

20 S aul said to Samuel, “I did obey the voice of the Lord. I went where the Lord sent me. I have brought Agag the king of Amalek. And I have destroyed the Amalekites.

А Саул каза на Самуила: Да! послушах Господния глас, и отидох в пътя, който Господ ме изпрати, и доведох амаличкия цар Агаг, а амаличаните обрекох на изтребление.

21 B ut the people took some of their things that were left. They took sheep and cattle and the best of the things to be destroyed, to give to the Lord your God at Gilgal.”

Но людете взеха от користите овци и говеда, по-добрите от обречените неща, за да пожертвуват на Господа твоя Бог в Галгал.

22 S amuel said, “Is the Lord pleased as much with burnt gifts as He is when He is obeyed? See, it is better to obey than to give gifts. It is better to listen than to give the fat of rams.

И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.

23 T o go against what you are told is like the sin of witchcraft. Not to obey is like the sin of worshiping false gods. You have turned away from the Word of the Lord. So He has turned away from you being king.”

Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.

24 T hen Saul said to Samuel, “I have sinned. I have sinned against the Word of the Lord and your words, because I was afraid of the people and listened to them.

Тогава Саул каза на Самуила: Съгреших; защото престъпих Господното повеление и твоите думи, понеже се убоях от людете и послушах техния глас.

25 N ow I beg you, forgive my sin and return with me, that I may worship the Lord.”

Сега, прочее, прости, моля, съгрешението ми, и върни се с мене, за да се поклоня Господу.

26 B ut Samuel said to Saul, “I will not return with you. For you have turned away from the Word of the Lord. And the Lord has turned away from you being king over Israel.”

А Самуил каза на Саула: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли Господното слово, и Господ отхвърли тебе, да не бъдеш цар над Израиля.

27 A s Samuel turned to go, Saul took hold of part of his clothing, and it tore.

И като се обърна Самуил да си отиде, той хвана полата на мантията му, и тя се раздра.

28 S o Samuel said to him, “Today the Lord has torn the rule of Israel away from you. He has given it to your neighbor who is better than you.

И рече му Самуил: Господ откъсна днес Израилевото царство от тебе и го даде на един твой ближен, който е по-добър от тебе.

29 A nd the shining greatness of Israel will not lie or change His mind. For He is not a man that He should change His mind.”

Па и Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек та да се разкайва.

30 S aul said, “I have sinned. But I beg you, honor me now in front of the leaders of my people and in front of Israel. Return with me, that I may worship the Lord your God.”

А той каза: Съгреших; но сега стори ми чест, моля пред старейшините на людете ми и пред Израиля, и върни се с мене, за да се поклоня на Господа твоя Бог.

31 S o Samuel returned with Saul, and Saul worshiped the Lord.

И тъй, Самуил се върна и отиде след Саула; и Саул се поклони на Господа.

32 T hen Samuel said, “Bring me Agag, the king of the Amalekites.” Agag was happy when he came to him. Agag said, “For sure the bad feelings of death are past.”

Тогава рече Самуил: Доведете ми тук амаличкия цар Агаг. И Агаг дойде при него весело, защото си казваше: Непременно горчивината на смъртта ще е преминала.

33 B ut Samuel said, “As your sword has killed the children of women, so will your mother have no children.” And Samuel cut Agag to pieces before the Lord at Gilgal.

А Самуил рече: Както мечът ти е обезчадил жени, така и твоята майка ще се обезчади между жените. И Самуил съсече Агага пред Господа в Галгал.

34 T hen Samuel went to Ramah, and Saul went up to his house at Gibeah of Saul.

Тогава Самуил си отиде в Рама, а Саул отиде у дома си в Гавая Саулова.

35 S amuel did not see Saul again until the day of his death. But Samuel was filled with sorrow because of Saul. And the Lord was sorry that He had made Saul king over Israel.

И Самуил не видя вече Саула до деня на смъртта си; обаче Самуил плачеше за Саула. И Господ се разкая, за гдето беше поставил Саула цар над Израиля.