1 A fter these faithful acts, King Sennacherib of Assyria came to fight against Judah. His army gathered around the strong cities. He thought he would take them for himself.

След тия неща и това явление на вярност, асирийският цар Сенахирим дойде та влезе в Юда, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги усвои.

2 W hen Hezekiah saw that Sennacherib had come to fight against Jerusalem,

А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му бе да воюва против Ерусалим,

3 h e planned with his captains and men of war to stop the water from the wells which were outside the city. And they helped him.

съветва се с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

4 M any people were gathered, and they stopped all the wells and the small river which flowed through the land. They said, “Why should the kings of Assyria come and find much water?”

И като се събраха много люде, запълниха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

5 T hen Hezekiah took strength of heart and built again all of the wall that had been broken down. He built towers on it, and built another outside wall. He made the Millo strong in the city of David. And he made many battle-coverings and objects to fight with.

И Езекия се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите й по-високи, съгради и другата стена извън, и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

6 H e chose army captains to lead the people, and gathered them in the place by the city gate. He spoke comforting words to them, saying,

И постави военачалници над людете и като ги събра пре себе си на площада, при градската порта, говори им насърчително, казвайки:

7 “ Be strong and have strength of heart. Do not be afraid or troubled because of the king of Assyria and all those who are with him. For the One with us is greater than the one with him.

Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се уплашвайте от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик отколкото има с него.

8 H e has only man with him. But we have the Lord our God with us, to help us and to fight our battles.” And the people trusted the words of Hezekiah king of Judah.

С него са плътски мишци; с нас е Господ нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И людете се успокоиха от думите на Юдовия цар Езекия.

9 T hen King Sennacherib of Assyria, whose army was gathered around Lachish with him, sent word by his servants to Jerusalem to King Hezekiah and to all the people of Judah who were in Jerusalem. He said,

След това, асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Ерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдовия цар Езекия и до целия Юда, който бе в Ерусалим, да рекат:

10 “ King Sennacherib of Assyria says, ‘On what do you trust, that you are staying in Jerusalem with my army around you?

Така казва асирийският цар Сенахирим: На що се надявате та чакате в Ерусалим обсадата му?

11 I s not Hezekiah leading you the wrong way to let you die by hunger and thirst, saying, “The Lord our God will save us from the king of Assyria”?

Не мами ли ви Езекия, та ще ви предаде на смърт от глад и от жажда, като казва: Господ нашият Бог ще ни избави от ръката на асирийския цар?

12 H as not this same Hezekiah taken away His high places and His altars, and said to Judah and Jerusalem, “You will worship in front of one altar and burn special perfume on it”?

Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници, и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: Само пред един олтар да се кланяте, и върху него да кадите?

13 D o you not know what I and my fathers have done to all the peoples of other lands? Were the gods of the other nations able to save their lands from me?

Не знаете ли що сторих аз и бащите ми на всичките племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тия земи да избавят някак земята си от ръката ми?

14 W ho among all the gods could save his people from me in all those nations which my fathers destroyed? Would your God be able to save you from me?

Кой от всичките богове на ония народи, които бащите ми изтребиха и могъл да избави людете си от ръката ми, та да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

15 S o now do not let Hezekiah lie to you or lead you in the wrong way like this. Do not believe him. For no god of any nation was able to save his people from me or from my fathers. How much less will your God save you from me!’”

Сега, прочее, да ви не мами Езекия, и да ви не убеждава по тоя начин, и не го вярвайте; защото никой бог, на кой да било народ или царство, не е могъл да избави людете си от моята ръка и от ръката на бащите ми, та вашият ли Бог ще може да ви избави от ръката ми?

16 S ennacherib’s men said still more against the Lord God and against His servant Hezekiah.

И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия.

17 T he Assyrian king also wrote letters to say things against the Lord God of Israel, saying, “As the gods of the other nations of the lands have not saved their people from me, so the God of Hezekiah will not save His people from me.”

Той писа и писма да хули Господа Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тия земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави своите люде от ръката ми.

18 T hey called this out with a loud voice in the language of Judah to the people of Jerusalem who were on the wall. They did this to bring fear upon them, so that they might take the city.

Тогава извикаха на Юдейски със силен глас към ерусалимските люде, които бяха на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, та да превземат града;

19 T hey talked about the God of Jerusalem as if He were one of the gods of the people of the earth, which were made by the hands of men.

и говориха за ерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

20 B ut King Hezekiah and Isaiah the man of God, the son of Amoz, prayed about this and cried out to heaven.

Затова цар Езекия и пророк Исаия, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

21 A nd the Lord sent an angel who destroyed every powerful soldier and every captain and leader in the camp of the king of Assyria. So Sennacherib returned in shame to his own land. And when he had gone into the house of his god, some of his own children killed him there with the sword.

И Господ прати ангела, който погуби всичките силни и храбри мъже, и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. и когато влезе в капището на бога си, тия, които бяха излезли из чреслата му, го убиха там с нож.

22 S o the Lord saved Hezekiah and the people of Jerusalem from King Sennacherib of Assyria, and from all others. And He gave them rest on every side.

Така Господ избави Езекия и ерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим, и от ръката на всички други, и ги ръководеше на всяка страна.

23 M any brought gifts to the Lord at Jerusalem, and things of much worth to King Hezekiah of Judah. So the king was honored in the eyes of all nations from that time on. Hezekiah’s Pride

И мнозина донесоха дарове Господу в Ерусалим, и скъпоценности на Юдовия цар Езекия; така че от тогава нататък той се възвеличаваше пред всичките народи.

24 I n those days Hezekiah became very sick. He prayed to the Lord, and the Lord spoke to him and gave him something special to see.

В това време Езекия се разболя до смърт: и като се помоли Господу, Той му говори и му даде знамение.

25 B ut Hezekiah did not do anything in return for the good he received, because his heart was proud. So the Lord’s anger came upon him and Judah and Jerusalem.

Но Езекия не отдаде Господу според стореното нему благоволение, защото сърцето му се надигна; за това гняв падна на него и на Юда и Ерусалим.

26 T hen Hezekiah put away the pride of his heart, both he and the people of Jerusalem. So that the anger of the Lord did not come on them in the days of Hezekiah. Hezekiah’s Riches

Обаче, Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и ерусалимските жители, тъй че Господният гняв не дойде на тях в Езекиевите дни.

27 N ow Hezekiah had very great riches and honor. He made for himself store-houses for silver, gold, stones of much worth, spices, battle-coverings, and all kinds of things of much worth.

И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отборни вещи,

28 H e made store-houses for the grain that was gathered, wine, and oil. He made places for all kinds of herds, and places for the flocks.

също и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло, и обори за всякакви животни и огради за стада.

29 H e made cities for himself, and gathered very many flocks and cattle. For God had given him very many riches.

При това, той си направи градове, и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

30 I t was Hezekiah who stopped the upper opening of the waters of Gihon, and made them flow to the west side of the city of David. And Hezekiah did well in all that he did.

Същият тоя Езекия запълни и горния извор на водата та Гион, и я доведе направо долу на запад от Давидовия град. И Езекия успя във всичките си дела.

31 I t was so even when the men were sent to him from the rulers of Babylon to ask about the wonder that had happened in the land. God left Hezekiah alone to test him, that He might know all that was in his heart. The End of Hezekiah’s Rule

Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитват за знамението станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко що беше на сърцето му.

32 N ow the rest of the acts of Hezekiah and his good works are written in the special dream of Isaiah the man of God, the son of Amoz, in the Book of the Kings of Judah and Israel.

А останалите дела на Езекия, и добрините му, ето, написани са във Видението на пророк Исаия, Амосовия син, в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

33 H ezekiah died and they buried him in the upper graves of the sons of David. All the people of Judah and Jerusalem honored him at his death. And his son Manasseh became king in his place.

И Езекия заспа с бащите си, и погребаха го в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и целият Юда и ерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари син му Манасия.