1 I , Paul, ask you this myself. I do it through Christ Who is so gentle and kind. Some people say that I am gentle and quiet when I am with you, but that I have no fear and that my language is strong when I am away from you.

И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсътствувам ставам смел към вас,

2 D o not make me speak strong words to you when I come. Some people think we want the things of the world because of what we do and say. I have decided to talk to these people if I have to.

моля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

3 I t is true, we live in a body of flesh. But we do not fight like people of the world.

Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

4 W e do not use those things to fight with that the world uses. We use the things God gives to fight with and they have power. Those things God gives to fight with destroy the strong-places of the devil.

Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.

5 W e break down every thought and proud thing that puts itself up against the wisdom of God. We take hold of every thought and make it obey Christ.

Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

6 W e are ready to punish those who will not obey as soon as you obey in everything.

И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

7 Y ou are seeing things only as men see them. If anyone feels sure he belongs to Christ, he should remember that we belong to Christ also.

Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднаж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови.

8 I am not ashamed if I say this of myself. The Lord gave me the right and the power to help you become stronger, not to break you down.

Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

9 I do not want you to think I am trying to make you afraid with my letters.

Обаче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

10 T hey say, “His letters are strong and they make us think. When he is here with us, he is weak and he is hard to listen to.”

Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

11 W hat we say in our letters we will do when we get there. They should understand this.

Такъв нека има предвид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

12 W e do not compare ourselves with those who think they are good. They compare themselves with themselves. They decide what they think is good or bad and compare themselves with those ideas. They are foolish.

Защото не смеем да считаме или сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

13 B ut we will not talk with pride more than God allows us to. We will follow the plan of the work He has given us to do and you are a part of that work.

А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

14 W e did not go farther than we were supposed to go when we came to you. But we did come to you with the Good News of Christ.

Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

15 W e take no pride in the work others have done there. But we hope your faith will keep growing because of help from others. Then we will grow because of you.

И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, тоест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,

16 W e hope to preach the Good News in the countries on the other side of you. Then we would take no pride in work done by another person in another country.

така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

17 I f anyone wants to be proud, he should be proud of what the Lord has done.

А който се хвали, с Господа да се хвали.

18 I t is not what a man thinks and says of himself that is important. It is what God thinks of him.

Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.