1 И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност - аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас, -

И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсътствувам ставам смел към вас,

2 м оля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които смятат, че ние постъпваме по плът.

моля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.

3 З ащото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

4 З ащото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.

Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.

5 П онеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.

Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.

6 И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

7 В ие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови.

Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднаж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови.

8 З ащото ако бих се похвалил малко повечко с нашата власт, която Господ даде за вашето назидание, а не за сриването ви, не бих се засрамил.

Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.

9 О баче нека не се покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

Обаче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

10 П онеже някои казват: Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето - нищожно.

Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.

11 Т акъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

Такъв нека има предвид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

12 З ащото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

Защото не смеем да считаме или сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

14 З ащото ние не се простираме прекомерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

15 И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, т. е. с чужди трудове, а имаме надежда, че с растежа на вярата ви ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,

И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, тоест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,

16 т ака че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

17 А който се хвали, с Господа да се хвали.

А който се хвали, с Господа да се хвали.

18 З ащото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва.

Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.