1 Т огава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува.

Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него и го целува.

2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израел,

И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля,

3 к ато работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни.

като работиха над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена.

4 С лед като преминаха дните на жалеенето за него, Йосиф говорѝ на фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, на фараона и кажете:

И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона и речете:

5 Б аща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. И така, сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който се приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее нека отида, моля, да погреба баща; си и ще се върна.

6 А фараонът отговори: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,

И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя,

8 с ъщо и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само домовете си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

9 О тидоха с него и колесници, и конници, така че стана много голямо шествие.

Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие.

10 И когато пристигнаха до Атадовия харман, който е оттатък Йордан, там плакаха твърде много и силно; и Йосиф оплаква̀ баща си седем дни.

И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък Иордан, там ридаха твърде много и силно; и Иосиф направи за баща си седемдневна жалейка.

11 А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим.

А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим+.

12 Т огава синовете на Израел му направиха, според както им беше заповядал;

Тогава синовете на Израиля му сториха, според както им беше заповядал;

13 з ащото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хета Ефрон.

защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон.

14 Й осиф, след като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му. Йосиф успокоява братята си

И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

15 А като видяха Йосифовите братя, че баща им умря, си казваха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни върне жестоко за цялото зло, което сме му направили.

А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко всичкото зло, що сме му сторили.

16 З атова пратиха на Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:

Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре баща ти ни заповяда с думите:

17 Т ака да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти направиха. И така, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха.

Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха.

18 П осле отидоха и братята му и паднаха пред него, и казаха: Ето, ние сме ти слуги.

После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.

19 А Йосиф им каза: Не бойте се; нима аз стоя на мястото на Бога?

А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога?

20 В ие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес.

Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живото на много люде, както и стана днес.

21 И така, не бойте се; аз ще храня вас и домовете ви. И ги утеши, и им говори любезно. Смъртта на Йосиф в Египет

Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно.

22 Т ака Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години;

Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години;

23 Й осиф видя Ефремови деца от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене.

и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене.

24 С лед това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; а Бог ще ви посети и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.

След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исака и Якова.

25 И Йосиф закле потомците на Израел с думите: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттук.

И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: Понеже Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука.

26 И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и го балсамираха и го положиха в ковчег в Египет.

И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.