4 Царе 22 ~ 4 Царе 22

picture

1 Й осия беше на възраст осем години, когато се възцари, и царува̀ в Йерусалим тридесет и една години; името на майка му беше Йедида, дъщеря на Адайя от Васкат.

Иосия бе осем години на възраст когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година; а името на майка му бе Иедида, дъщаря на Адаия от Васкат.

2 Т ой вършѝ това, което беше праведно пред Господа, като ходѝ напълно по пътя на баща си Давид, без да се отклони надясно или наляво.

Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи напълно в пътя на баща си Давида, баз да се отклони на дясно или на ляво.

3 В осемнадесетата година на цар Йосия царят прати в Господния дом секретаря Сафан, син на Азалия, Месуламовия син, и му каза:

И в осемнадесетата година на цар Иосия, царят прати в Господния дом секретаря Сафан, син на Азалия, Месуламовия син, и му каза:

4 И ди при първосвещеника Хелкия и му кажи да изброи внесените в Господния дом пари, които вратарите са събрали от народа,

Иди при първосвещеника Холкия та му речи да изброи внесените в Господния дом пари, които врътърите са събрали от людете,

5 и нека ги предадат в ръката на работниците, които надзирават Господния дом; а те нека ги дадат на работниците, които са в Господния дом, за да поправят разваленото на дома -

и нека ги предадат в ръката на работниците; които надзирават Господния дом;а а те нека ги дадат на работниците, които са в Господния дом, за да поправят разваленото на дома, -

6 н а дърводелците, строителите и зидарите - и за да купят дървета и дялани камъни, за да поправят дома.

на дърводелците, на строителите и на зидарите, - за да купят дървета и дялани камъни за да поправят дома.

7 О баче не им държаха никаква сметка за предаваните в ръцете им пари, защото те постъпваха честно.

Обаче, не държаха с тях никаква сметка за предаваните в ръцете им пари, защото постъпваха честно.

8 Т огава първосвещеникът Хелкия каза на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафан, който я прочете.

Тогава първосвещеникът Хелкия каза на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафана, който я прочете.

9 С екретарят Сафан отиде при царя и му доложи: Слугите ти изразходваха парите, които намериха в дома, като ги предадоха в ръката на работниците, които надзирават Господния дом.

И секретарят Сафан отиде при царя и доложи на царя, казвайки: Слугите ти иждивиха парите, които намериха в дома, като ги предадоха в ръката на работниците, които надзирават Господния дом.

10 С екретарят Сафан извести също на царя: Свещеникът Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

Тоже секретарят Сафан извески на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книха. И Сафан я прочете пред царя.

11 А царят, като чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си.

А царят, като чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си.

12 Т огава царят заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикам, Сафановия син, на Аховор, Михеевия син, на секретаря Сафан и на царския слуга Асайя:

Тогава царят заповадя на свещеника Хелкия, на Ахикама Сафановия син, на Аховора Михеевия син, на секретаря Сафан, и на царския слуга Асаия, казвайки:

13 И дете, допитайте се до Господа за мене, за народа и за цяла Юдея относно думите на тази книга, която бе намерена; защото голям е Господният гняв, който е пламнал против нас, понеже бащите ни не послушаха думите на тази книга, за да постъпват, напълно както е писано за нас.

Идете, допитайте се до Господа за мене, за людете и за целия Юда, относно думите на тая книга, който се намери; защото голям е Господният гняв, който е пламнал против нас, понеже бащите ни не послушаха думите на тая книга та да постъпват напълно според както е писано за нас.

14 И така, свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асайя отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуй, Арасовия син. А тя живееше в Йерусалим, във втория участък; и те говориха с нея.

И така, свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асаия отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те говориха с нея.

15 Т я им каза: Така казва Господ, Израелевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до Мене:

И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до Мене:

16 Т ака казва Господ: Аз ще докарам злото на това място и на жителите му според всичко, което е писано в книгата, която Юдейският цар е прочел.

Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам злото на това място и на жителите му, според всичко което е писано в книгата, която Юдовият цар е прочел.

17 П онеже Ме изоставиха и кадяха на други богове, и Ме разгневиха с всички дела на ръцете си, затова гневът Ми ще пламне против това място и няма да угасне.

Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките дала на ръцате си, затова гневът Ми ще пламне против това място, и няма да угасне.

18 А на Юдейския цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ, Израелевият Бог: Относно думите, които ти си чул:

Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Гостпод Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул:

19 П онеже сърцето ти е омекнало и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.

Понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклетия, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.

20 И така, Аз ще те прибера при бащите ти и ще слезеш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място. И те доложиха на царя.

Ето, прочее, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от всичкото зло, което ще докарам на това място. И те доложиха на царя.