1 Б ратя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

2 ( И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза:)

(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

3 А з съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,

4 и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;

и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

5 к акто свидетелстваха за мен и първосвещеникът, и всички старейшини, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, където отивах да закарам вързани в Йерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.

както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.

6 И когато бях на път и приближих Дамаск, около пладне внезапно блесна от небето голяма светлина около мен.

И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Исус Назарянинът, Когото ти гониш.

А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.

9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на Този, Който ми говореше.

А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.

10 И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани, иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, което ти е определено да направиш.

И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.

И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.

12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, одобрен от всички живеещи там юдеи,

И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,

13 д ойде при мен и като застана и се наведе над мене, ми каза: Брате Савле, прогледни. И аз в същия миг получих зрението си и погледнах към него.

дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.

14 А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от Неговата уста;

А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;

15 з ащото ще бъдеш свидетел за Него пред всички човеци за това, което си видял и чул.

защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.

И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.

17 И като се върнах в Йерусалим, когато се молех в храма, се отнесох духом

И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,

18 и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.

и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.

19 А аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб;

И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;

20 и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.

и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

21 Н о Той ми каза: Тръгвай, защото ще те пратя далеч между езичниците. Разговор с римския военачалник

Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22 Д о тази дума го слушаха; а тогава извикаха със силен глас: Да се премахне такъв от земята, защото не е достоен да живее!

До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,

И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,

24 х илядникът заповяда да го закарат в крепостта и заръча да го разпитат с бичуване, за да разбере по каква причина викат така против него.

хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Имате ли право да бичувате един римлянин, и то неосъден?

И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 К ато чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво правиш? Та този човек е римлянин!

Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

27 Т огава хилядникът се приближи и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Римлянин.

Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.

28 Х илядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.

Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.

29 Т огава тези, които щяха да го разпитват, веднага го оставиха. А хилядникът се уплаши, като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал. Павел пред Синедриона

Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30 Н а сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.

На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.