1 И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него.

И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

2 И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?

О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.

3 Т ози не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него.

Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом.

А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели.

И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

6 И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше. Изпращането на дванадесетте ученици

И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

7 И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.

И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

8 З аповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;

И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

9 н о да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи.

но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.

10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.

И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

11 А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.

И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

13 И згонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха. Убиването на Йоан Кръстител

И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

14 А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него.

И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.

15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци.

А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.

16 Н о Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.

Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

17 З ащото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.

Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

18 З ащото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

20 з ащото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

21 И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам.

и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

23 И ѝ се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми.

И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.

25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.

И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.

26 И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да ѝ откаже.

И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб. Чудото с нахранването на пет хиляди души

И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

30 И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

31 А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.

И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.

И отидоха с ладията на уединено място насаме.

33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.

34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.

И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

35 И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.

И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

36 Р азпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

37 А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста пеняза и да им дадем да ядат?

А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?

38 Т ой ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби.

А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

39 И сус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.

И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

40 И те насядаха на редици - по сто и по петдесет.

И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

41 С лед като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички.

И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

42 И всички ядоха и се наситиха.

И всички ядоха и се наситиха.

43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.

И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. Исус Христос ходи по водата

А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.

45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.

И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

46 С лед като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

47 И като се свечери, ладията беше насред езерото, а Той - сам на сушата.

И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

50 з ащото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

51 И влезе при тях в ладията и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.

И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

52 З ащото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. Излекуване на болни в Генисаретските околности

Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

53 И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата.

И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

54 А когато излязоха от ладията, хората веднага Го познаха;

И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;

55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.

и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

56 И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.

И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.