1 И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него.

Salió Jesús de allí y vino a su tierra, y lo seguían sus discípulos.

2 И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?

Cuando llegó el sábado, comenzó a enseñar en la sinagoga; y muchos, oyéndolo, se admiraban y preguntaban: —¿De dónde saca éste estas cosas? ¿Y qué sabiduría es ésta que le es dada, y estos milagros que por sus manos son hechos?

3 Т ози не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него.

¿No es éste el carpintero, hijo de María, hermano de Jacobo, de José, de Judas y de Simón? ¿No están también aquí con nosotros sus hermanas? Y se escandalizaban de él.

4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом.

Pero Jesús les dijo: —No hay profeta sin honra sino en su propia tierra, entre sus parientes y en su casa.

5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели.

No pudo hacer allí ningún milagro, salvo que sanó a unos pocos enfermos poniendo sobre ellos las manos.

6 И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше. Изпращането на дванадесетте ученици

Y estaba asombrado de la incredulidad de ellos. Misión de los doce discípulos Y recorría las aldeas de alrededor, enseñando.

7 И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.

Después llamó a los doce y comenzó a enviarlos de dos en dos, y les dio autoridad sobre los espíritus impuros.

8 З аповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;

Les mandó que no llevaran nada para el camino, sino solamente bastón. Ni bolsa, ni pan, ni dinero en el cinto;

9 н о да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи.

sino que calzaran sandalias y no llevaran dos túnicas.

10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.

Y añadió: —Dondequiera que entréis en una casa, posad en ella hasta que salgáis de aquel lugar.

11 А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.

Y si en algún lugar no os reciben ni os oyen, salid de allí y sacudid el polvo que está debajo de vuestros pies, para testimonio a ellos. De cierto os digo que en el día del juicio será más tolerable el castigo para los de Sodoma y Gomorra que para aquella ciudad.

12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.

Y, saliendo, predicaban que los hombres se arrepintieran.

13 И згонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха. Убиването на Йоан Кръстител

Y echaban fuera muchos demonios, ungían con aceite a muchos enfermos y los sanaban. Muerte de Juan el Bautista

14 А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него.

Oyó el rey Herodes la fama de Jesús, porque su nombre se había hecho notorio, y dijo: —Juan el Bautista ha resucitado de los muertos, y por eso actúan en él estos poderes.

15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци.

Otros decían: «Es Elías.» Y otros: «Es un profeta, como los profetas antiguos.»

16 Н о Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.

Al oír esto, Herodes dijo: —Éste es Juan, el que yo decapité, que ha resucitado de los muertos.

17 З ащото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.

El mismo Herodes había enviado a prender a Juan, y lo había encadenado en la cárcel por causa de Herodías, mujer de Felipe, su hermano, pues la había tomado por mujer,

18 З ащото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

porque Juan había dicho a Herodes: «No te está permitido tener la mujer de tu hermano.»

19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

Por eso, Herodías lo acechaba y deseaba matarlo; pero no podía,

20 з ащото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

porque Herodes temía a Juan, sabiendo que era un hombre justo y santo, y lo protegía. Cuando lo oía, se quedaba muy perplejo, pero lo escuchaba de buena gana.

21 И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

Llegó el día oportuno cuando Herodes, en la fiesta de su cumpleaños, daba una cena a sus príncipes y tribunos y a los altos dignatarios de Galilea.

22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам.

Entró la hija de Herodías y danzó, y agradó a Herodes y a los que estaban con él a la mesa. El rey entonces dijo a la muchacha: —Pídeme lo que quieras y yo te lo daré.

23 И ѝ се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми.

Y le juró: —Todo lo que me pidas te daré, hasta la mitad de mi reino.

24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

Saliendo ella, dijo a su madre: —¿Qué pediré? Y ésta le dijo: —La cabeza de Juan el Bautista.

25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.

Entonces ella entró apresuradamente ante el rey, y pidió diciendo: —Quiero que ahora mismo me des en un plato la cabeza de Juan el Bautista.

26 И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да ѝ откаже.

El rey se entristeció mucho, pero a causa del juramento y de los que estaban con él a la mesa, no quiso desairarla.

27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

En seguida el rey, enviando a uno de la guardia, mandó que fuera traída la cabeza de Juan.

28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

El guarda fue y lo decapitó en la cárcel, trajo su cabeza en un plato y la dio a la muchacha, y la muchacha la dio a su madre.

29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб. Чудото с нахранването на пет хиляди души

Cuando oyeron esto sus discípulos, vinieron y tomaron su cuerpo, y lo pusieron en un sepulcro. Alimentación de los cinco mil

30 И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

Entonces los apóstoles se reunieron con Jesús y le contaron todo lo que habían hecho y lo que habían enseñado.

31 А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.

Él les dijo: —Venid vosotros aparte, a un lugar desierto, y descansad un poco. (Eran muchos los que iban y venían, de manera que ni aun tenían tiempo para comer.)

32 И отидоха с ладията на уединено място насаме.

Y se fueron solos en una barca a un lugar desierto.

33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

Pero muchos los vieron ir y lo reconocieron; entonces muchos fueron allá a pie desde las ciudades, y llegaron antes que ellos, y se juntaron a él.

34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.

Salió Jesús y vio una gran multitud, y tuvo compasión de ellos, porque eran como ovejas que no tenían pastor; y comenzó a enseñarles muchas cosas.

35 И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.

Cuando ya era muy avanzada la hora, sus discípulos se acercaron a él, y le dijeron: —El lugar es desierto y la hora ya muy avanzada.

36 Р азпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

Despídelos para que vayan a los campos y aldeas de alrededor y compren pan, pues no tienen qué comer.

37 А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста пеняза и да им дадем да ядат?

Respondiendo él, les dijo: —Dadles vosotros de comer. Ellos le dijeron: —¿Quieres que vayamos y compremos pan por doscientos denarios y les demos de comer?

38 Т ой ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби.

Él les preguntó: —¿Cuántos panes tenéis? Id a ver. Y al saberlo, dijeron: —Cinco, y dos peces.

39 И сус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.

Entonces les mandó que hicieran recostar a todos por grupos sobre la hierba verde.

40 И те насядаха на редици - по сто и по петдесет.

Se recostaron por grupos, de ciento en ciento, y de cincuenta en cincuenta.

41 С лед като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички.

Entonces tomó los cinco panes y los dos peces y, levantando los ojos al cielo, bendijo, y partió los panes y dio a sus discípulos para que los pusieran delante; también repartió los dos peces entre todos.

42 И всички ядоха и се наситиха.

Comieron todos y se saciaron.

43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.

Y recogieron, de los pedazos y de lo que sobró de los peces, doce cestas llenas.

44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже. Исус Христос ходи по водата

Los que comieron eran cinco mil hombres. Jesús anda sobre el mar

45 И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.

En seguida hizo a sus discípulos entrar en la barca e ir delante de él a Betsaida, en la otra ribera, entre tanto que él despedía a la multitud.

46 С лед като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

Y después que los despidió, se fue al monte a orar.

47 И като се свечери, ладията беше насред езерото, а Той - сам на сушата.

Al llegar la noche, la barca estaba en medio del mar, y él solo en tierra.

48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

Viéndolos remar con gran esfuerzo, porque el viento les era contrario, cerca de la cuarta vigilia de la noche vino a ellos andando sobre el mar, y quería adelantárseles.

49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

Viéndolo ellos andar sobre el mar, pensaron que era un fantasma y gritaron,

50 з ащото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

porque todos lo veían, y se asustaron. Pero en seguida habló con ellos, y les dijo: —¡Tened ánimo! Soy yo, no temáis.

51 И влезе при тях в ладията и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.

Subió a la barca con ellos, y se calmó el viento. Ellos se asustaron mucho, y se maravillaban,

52 З ащото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло. Излекуване на болни в Генисаретските околности

pues aún no habían entendido lo de los panes, por cuanto estaban endurecidos sus corazones. Jesús sana a los enfermos en Genesaret

53 И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата.

Terminada la travesía, vinieron a tierra de Genesaret y arribaron a la orilla.

54 А когато излязоха от ладията, хората веднага Го познаха;

Al salir ellos de la barca, en seguida la gente lo reconoció.

55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.

Mientras recorrían toda la tierra de alrededor, comenzaron a traer de todas partes enfermos en camillas a donde oían que estaba.

56 И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.

Y dondequiera que entraba, ya fuera en aldeas, en ciudades o en campos, ponían en las calles a los que estaban enfermos y le rogaban que los dejara tocar siquiera el borde de su manto; y todos los que lo tocaban quedaban sanos.