1 Ч овекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

»El hombre, nacido de mujer, corto de días y hastiado de sinsabores,

2 Ц ъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.

brota como una flor y es cortado, huye como una sombra y no permanece.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе?

¿Sobre él abres tus ojos y lo traes a juicio contigo?

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

¿Quién hará puro lo inmundo? ¡Nadie!

5 Т ъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Ciertamente sus días están determinados y tú has fijado el número de sus meses: le has puesto límites, que no traspasará.

6 о твърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си.

Si tú lo abandonas, él dejará de ser; entre tanto, como el jornalero, disfrutará de su jornada.

7 З ащото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне

»El árbol, aunque lo corten, aún tiene la esperanza de volver a retoñar, de que no falten sus renuevos.

8 д аже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

Aunque en la tierra envejezca su raíz y muera su tronco en el polvo,

9 п онеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

al percibir el agua reverdecerá y hará copa como una planta nueva.

10 Н о човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?

En cambio el hombre muere y desaparece. Perece el hombre, ¿y dónde estará?

11 К акто водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,

Como se evaporan las aguas en el mar, y el río se agota y se seca,

12 т ака човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

así el hombre yace y no vuelve a levantarse. Mientras exista el cielo, no despertará ni se levantará de su sueño.

13 О , да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!

¡Ojalá me escondieras en el seol, me ocultaras hasta apaciguarse tu ira! ¡Ojalá me pusieras plazo para acordarte de mí!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

El hombre que muere, ¿volverá a vivir? Todos los días de mi vida esperaré, hasta que llegue mi liberación.

15 Щ е повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Entonces llamarás y yo te responderé; tendrás afecto a la obra de tus manos.

16 А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

Pero ahora cuentas mis pasos y no das tregua a mi pecado;

17 П рестъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми.

tienes sellada en un saco mi transgresión, encerrada mi iniquidad.

18 Н аистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;

»Un monte derrumbado ciertamente se deshace, las peñas son removidas de su lugar

19 к акто водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.

y las piedras se desgastan con el agua que impetuosa arrastra el polvo de la tierra. De igual manera, tú haces que perezca la esperanza del hombre.

20 Н адделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.

Para siempre prevalecerás sobre él, y él se irá; demudarás su rostro y lo despedirás.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;

Si sus hijos reciben honores, no lo sabrá; si son humillados, no se enterará.

22 з нае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.

Pero sentirá el dolor de su propia carne, y se afligirá en él su alma.»