1 И ма зло, което видях под слънцето, и то е тежко върху хората:

Hay un mal que he visto debajo del cielo, y que es muy común entre los hombres:

2 ч овек, на когото Бог дава богатство, имот и почест, така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал, на когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, а чужденецът ги яде. Това е суета и лоша болест.

el del hombre a quien Dios da riquezas, bienes y honra, y nada le falta de todo lo que su alma desea; pero no le da Dios facultad de disfrutar de ello, sino que lo disfrutan los extraños. Esto es vanidad y mal doloroso.

3 А ко човек роди сто сина и живее много години, така че броят на годините му да стане много, а душата му да не се насити с блага и още той не приема прилично погребение - казвам, че пометнатото е по-щастливо от него;

Aunque el hombre engendre cien hijos, viva muchos años y los días de su edad sean numerosos, si su alma no se sació del bien, y además careció de sepultura, digo que más vale un abortivo.

4 з ащото то е дошло в нищожество и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина;

Pues éste en vano viene, y a las tinieblas va, y las tinieblas ocultan su nombre.

5 п ри това то не е видяло слънцето и не е познало нищо. - По-добре е на него, отколкото на онзи.

No ha visto el sol, ni lo ha conocido. ¡Más reposo tiene éste que aquél!

6 Д ори два пъти по хиляда години ако би живял някой и не види добро, не отиват ли те всички на едно място?

Y aun si aquél viviera mil años dos veces, sin gustar del bien, ¿acaso no van todos al mismo lugar?

7 Ц елият труд на човека е за устата му; душата обаче не се насища.

Todo el trabajo del hombre es para su boca, y con todo, su deseo no se sacia.

8 З ащото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има бедният, който умее как да се държи пред живите?

¿Qué más tiene el sabio que el necio? ¿Qué más tiene el pobre que supo caminar entre los vivos?

9 П о-добре е да гледаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятъра.

Más vale lo que ven los ojos que un deseo que pasa. También esto es vanidad y aflicción de espíritu.

10 В сяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; и е известно, че онзи, чието име е Човек, не може да се състезава с по-силния от него.

Respecto de lo que es, ya hace mucho que tiene nombre. Se sabe lo que es un hombre: que no puede contender con quien es más poderoso que él.

11 П онеже има много неща, които умножават суетата, то каква полза за човека?

Ciertamente las muchas palabras multiplican la vanidad, y eso de nada le sirve al hombre.

12 З ащото кой знае кое е добро за човека в живота, във всички дни на суетния му живот, който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека какво ще бъде след него под слънцето?

Porque ¿quién sabe lo que conviene al hombre en su vida, todos los días de su vano vivir, los cuales él pasa como una sombra? ¿Y quién le enseñará al hombre lo que acontecerá después de él debajo del sol?